Едва ли някой помни кога и от кого са изречени тези думи. Прави сте. Повтарят ги като папагали всички. Това са обичайните клишета, без които не минава нито един трансфер. Затова може би никой не си спомня какво каза преди около четири години, когато позираше с червената фланелка Маркош Антонио Малашиас Жуниор – Маркиньос.
Но за разлика от десетки други свои колеги, Марки оправда гласуваното му доверие. Той доказа, че е силен не само на думи. Всъщност за периода си в Борисовата градина халфът рядко говореше. А със сигурност имаше какво да каже. Защото колкото успешен, толкова и нещастен бе престоят му на "Българска армия".
Той преживя много възходи и падения. В един момент бе на върха, а в следващия всички го освиркваха. После отново стадионът скандираше името му, а миг по-късно бе на подсъдимата скамейка редом до Машадо.
Марки! Този, който ни вбесяваше и искахме да го разкъсаме, защото се влачи апатично по терена, а сетне го аплодирахме, защото виждахме, че е готов сам да се разкъса, но да стигне до успеха.
За четирите години бразилецът постигна и друго. Едни го обожаваха, а други ненавиждаха, но никой не бе безразличен.
Сега той си тръгва. След изиграни близо сто мача и отбелязани над 20 гола, след завоювани титла, купа и суперкупа, момчето ще каже "Сбогом".
От феновете на ЦСКА той заслужава едно голямо "Благодаря!". За верността, защото не си тръгна при проблема с лиценза, за головете и финтовете, за себераздаването, за скромността... И едно "Извинявай" - за всичките освирквания и обиди, на които той нито веднъж не реагира. И едно "Браво". Защото той бе великодушен да прости и да разбере, че публиката на този отбор е взискателна до полуда.
Марки завинаги ще бъде част от ЦСКА. Той спечели своето място в историята. И изкупи греховете си.
На добър час, приятелю! Ти също сбъдна много мечти!
*Благодаря и сбогом, Маркиньос!
Явор ПИРГОВ
Николета КОСТАДИНОВА
No comments:
Post a Comment