Сбогом, Дени! Легендите не умират!

Отиде си една емблема на Сектор Г, но той ще продължи да живее в сърцата на футболните запалянковци.

Още помня онзи августовски следобед на стадион “Лазур” в Бургас. Бяхме затворени в сектора за гости и полицаите не разрешаваха дори да излезем за вода. Светльо опита да обясни на униформения, че има момичета, които се нуждаят от тоалетна. “Не сме животни”, репликира той и моментално му щракнаха белезниците. Тогава към тях се приближи Той и съвсем хладнокръвно, с равномерен тон каза: “Не сте прав, господин полицай. Щом ще го арестувате за това, арестувайте и мен с него. Аз съм на същото мнение”. Полицаят не му обърна внимание, а продължаваше да бута задържания. “С добро ти казвам да ме вземеш и мен с него”, при което пак не бе чут. Последва канонада от юмруци. Арестуваха го, но той бе спокоен. Бе постигнал своето. Беше изпълнил вътрешния си дълг.

Него вече го няма сред нас. Младен Алексиев! Чика Дени, както го познавахме всички.

Страшните неща идват мигновено. Най-лошото никога не пита и никога не сме подготвени за него.

Дени си отиде. Бързо, в съня си. В разцвета на силите си. Но той ще продължи да живее в сърцата на приятелите си. Той е легенда. А легендите не умират!

Мнозина сигурно не са одобрявали начина му на живот, но той го живя пълноценно и така както му харесваше, а името му ще продължи да се споменава с уважение.

Една от емблемите на Сектор Г, един от създателите на движението “Кравай”, един от основателите на “ЦСКА СС Фронт”.

Дени бе отдал живота си на голямата си “червена” любов. Безумно влюбен в ЦСКА и в България, неговата слава излезе извън границите на страната. Обичаха го в Сърбия и в Румъния, където го посрещаха като герой. Опонентите му го уважаваха, защото той до последно бе Мъж на честта. Биеше се, но по правилата. Не познаваше страх и болка. Не нападаше в гръб. Никога не отстъпваше. Никога не се предаваше. Пред никой не наведе глава. Отстояваше себе си, разбиранията си и любовта си. Той винаги бе на първа линия в схватките. На “Синьото”, в “трамвай 20”, на “Армията”… За него се носеха легенди. Той роди митове. Но вече го няма.

Сега не е време за сълзи. Той не би искал да ни види тъжни. Неговите най-близки хора знаят това. И ще почетат паметта му, както той би го направил. В събота след като му кажат последно “Сбогом”, момчетата с големи “червени” сърца ще отпътуват за Белград. Той трябваше да е там, с тях и с фланелката “С Бога напред”.

Господ обаче реши друго! Прибра Дени при себе си. Обяснението е само едно. Той иска да направи свой футболен отбор и му трябват истински фенове. Има ги. Дени се присъедини към Петела, Фильо, Шмиргела, Моркова, Чико…

Там те ще продължават да развяват знамената, но ние ще знаем, че душите им ще бъдат винаги сред нас.

Дени, кажи им, че не сме ги забравили! А ти ще ни липсваш, приятелю! Сбогом! Почивай в мир!

Явор Пиргов