Историята на един голям мъж

Преди време, прибирайки се от морето реших да мина по подбалканската линия. Влизайки в Сопот, синът ми гордо обяви, че това е родното място на Иван Вазов. С риск да объркам петгодишното му мозъче го поправих "Не, само. Това е родното място и на Миро Манолов".



И не се шегувах. Продължавам да вярвам, че говоря за един голям футболист, невероятен човек и страхотен характер...
Роден на 20 май 1985 година, Миро пристига в ЦСКА малко след като е навършил 15, а зад гърба си вече има мачове за мъжкия отбор на Металик Сопот. На "Червено знаме" голаджията стана част от един невероятен колектив, в който бяха още вратарят Христо Бахтарлиев, защитниците Адриан Олегов, Ангел Йошев, Антон Петров, Румен Трифонов, халфът Ники Николов, а в атака Манолов си партнира с Красен Вълков и Стойчо Младенов-младши. Сега всички те играят в родния елит... Огромният им потенциал обаче си личеше още тогава. За 4 години този отбор се превърна в хегемон по родните терени, като показателна е статистиката в дербито с Левски, където се подвизаваха Пламен Николов (сега в Литекс), Домовчийски, Джунейт Яшар... За целия този период армейците не допуснаха загуба. Нямаха дори и равенство, а на "Герена" домакините успяха да се разпишат само веднъж, но отново загубиха с 1:2.
Миро бе определян за голямата звезда на тима и всички му предричаха бляскаво бъдеще. За съжаление пред себе си той нямаше ракета носител, която да го тегли напред и нагоре. Да, нападателят подписа професионален договор с ЦСКА, но когато дойде време за отбиване на военната служба, той бе пратен в "девета глуха". Наложи му се да играе във военния отбор на Плевен, а тренировките се провеждаха на терена на Школата за запасни офицери. Манолов се открояваше ярко от останалите момчета и за съжаление това предизвикваше злоба у някои. Още в първия кръг на военното първенство някакъв обезумял тип в яростта си породена от безсилието да го спре счупи крака му след зверска балтия.
В ЦСКА се направиха, че нищо не се е случило и не си мръднаха пръста за него. В дългото и мъчително възстановяване той беше сам. До него бяха единствено приятелите му от юношеските години - Олегов, Бахтарлиев, Петров и Николов (наричан в Етрополе Магьосникът Джакстър). Миро обаче успя. Преодоля болката. Справи се с изпитанието, което му поднесе живота и се завърна на терена.
В Борисовата градина обаче отново нямаше място за него и той бе командирован в сателита на червените Конелиано. Последва една фантастична година. Манолов стана голмайстор на Б група, избран бе за най-добър футболист на втория ешалон, а тимът от село Герман спечели промоция за елита, като на баража срещу Марица Пловдив момчето от Сопот отбеляза два рядко красиви гола за победата с 3:2.
В ЦСКА вече нямаше къде да мърдат - трябваше да го вземат в представителния отбор. Още от първия си ден на "Армията" Миро усети обаче, че не е желан. Ръководството не му се радва особено, защото от него комисионни не се взимаха, а и той не отчисляваше в определена посока част от голямата си заплата (както правеше Хмарук). Той нямаше и какво да отчислява, защото заплатата му бе цифром и словом 1000 лева, с които трябваше да плаща и наем за апартамента в столичния квартал "Младост".
Аклиматизацията в съблекалнята също не бе лесна. Момчето не направи всичко възможно, за да се хареса на тарторите и те така и не му подават ръка. Напротив. Почти винаги бе виновен и овикван за нещо. Още в началото на полусезона тромавият като стар беларуски трактор Гийом да Заади обяви пред Пламен Марков, че не иска да играе с Манолов. Причината бе прозаична. На първите бегови упражнения котдивоарецът бе двойка именно с Миро, а гледката бе потресаваща и наподобяваше горе-долу гонка между Трабант и Астън Мартин. Нали се сещате кой в случая е продуктът на източногерманското автомобилостроене? Резилът на тъмнокожият футболист бе "добре дошъл" за старите кучета, които само това и чакаха. Разсипаха от подигравки единия, но така и не приеха другия. Той не бе от тяхната кръвна група - тих, скромен, не обикаляше заведенията, не се надуваше с лъскава кола. Всъщност първия си автомобил Манолов купи доста по-късно...
Идва ред и на официалните мачове. Феновете на ЦСКА очакваха с нетърпение появата на юношата на клуба. За него обаче това нямаше да е дебют в представителния тим. Направил го бе 2 години по-рано, когато Ферарио Спасов реши да пази титулярите за финала с Литекс и прати във Варна срещу Черно море на Вили Вуцов старшата възраст. Моряците играеха като на финал за световно първенство и закономерно победиха тима на голобрадите с 3:0. Още тогава обаче се прокраднаха критични мнения как тези деца не ставали.
Канонадата в пълния смисъл на думата се изсипа обаче върху главата на Миро по-късно. Повторният му дебют за червените беше срещу Хайдук Кула в София. Тогава той бе на прага да се превърне в герой, но ударът му с глава срещна напречната греда. Не вкара и във втория си мач. "Професорите" от сектор А и В това и чакаха, и го нарочиха. Започнаха освиркванията. Чуваха се от същите места, от които в годините дюдюкаха по адрес на Емо Костадинов и Митко Бербатов. Не го подминаваше с упреците и отрицателното си отношение и Пламен Марков. Севлиевецът бе под натиск, защото отборът не вървеше особено добре, но наставникът не смееше да пророни дума срещу лидерите на тима, които бързо се нахвърляха върху него. За сметка на това не спираше да мачка Миро. За капак на всичко треньорът стигна толкова далеч в самозаблудата си, че бе убеден, че именно младокът е виновен за слабите игри на армейците. Манолов изпдна в дупка. Сам сред вълците, без пари, без подкрепа, далеч от семейството и приятелите си, той дори спря да излиза от вкъщи, като програмата му бе повече от потискаща и се състоеше само от път до базата в Панчарево, тренировка и прибиране у дома. Спасението дойде през зимата. Шефовете на ЦСКА взеха поредното си "далновидно" решение. Замениха Манолов и Дани Георгиев за Даниел Моралес от Черно море. Помните ли го? Белия бразилец, който притежаваше техниката на шотландец и елегантността на исландец. На всичкото отгоре бе преведена и 6-цифрена сума в касата на отбора управляван от ТИМ.
Във Варна Миро намери своя истински дом. Да, той обичаше ЦСКА, но в ЦСКА не го обичаха. Усетил топлото отношение в Морската столица, той видя, че хората там вярват в него, успокои се, намери себе си и тръгна напред. Сам. И поведе отбора след себе си. Страхотните му игри и головете помогнаха на варненци да стигнат дори до излаз в Европа. Заговори се, че от Левски искат да дадат добри пари за голаджията. Фортуна обаче отново се намеси. Миро се контузи. Травмата бе като тази на Карлес Пуйол и никой не се наемаше да каже за колко време ще отшуми. Манолов бе извън терена почти година. Но той за пореден път демоснтрира уникален характер и воля. Преди около седмица се завърна на терена... Сега приказката продължава. Успех, Миро!

Явор ПИРГОВ