Диагноза: „Дългогодишно трупан червен комплекс“

Не е ли време всички да бъдат поставени пред равен старт? Или страхът е голям? Нима не може да се даде на ЦСКА онова, което получават всички? Или тогава стартът пак няма да е равен, защото зад гърба си футболисти, треньори и ръководители имат армия, която може да спечели всяка битка и всяка война.

Голям кеф, голям вой... ЦСКА не били вкарвали, не побеждавали. Упражненията с името на „червените“ не спират. Опитите за гавра също. Тези писъци обаче са някак си приглушени, не се чуват добре, защото идват някъде отдолу. От втората шестица. От тези, които дори не заслужават внимание, защото каквото и да правят си остават седми. Нека си говорят. Да ги пита човек с какви очи го правят, когато спокойно могат да се прекръстят на ФК Абонат, а и за два-три домакински мача се събират по-малко от „армейците“ при гостуване. Но за комплексите лек, лекарство и терапия няма. И не са само те... Диагнозата „дългогодишно трупан червен комплекс“ е поставена и в Разград, където упражненията в красноречие започват все по-силно да набират сила.

Явно в Лудогорието сериозно са си повярвали и твърдо са решили да чупят историческите рекорди и постижения на „червените“. „Догодина е ред на петата“, заяви босът Домусчиев, сякаш сигурен, че след още 6 лета, деветте поредни титли отпреди 50 години на „армейците“ ще са в миманса. „После и нов стадион ще има“, категоричен е маститият бизнесмен, направил първия си милион на сергия до РУМ-а в столичния квартал „Младост“ 2. А по онова време той бил от ЦСКА и дори тичал след топката в школата на „армейците“. По неговите думи. Дали още тогава се е появил „червения“ комплекс никой не може да каже, но е факт, че от тогавашните играчи и треньори на „4-ти километър“ никой не го помни, а още по-сигурно е, че дори в махленските мачове в двора на 128-мо училище не е взимал участие, дори бройката на останалите да е била нечетна.

Много злоба, завист и омраза са натрупани, за да не бъдат забравени през всичките тези години, а сега вече има възможност да си отмъсти на всички за всичко.

Премиерът му отива на крака, пардон с хеликоптер за откриването на новата трибуна кръстена на „хирурга със златния среден пръст“ Моци, там е и шефът на БФС, с който ги свързва крепка цесионна любов, министри на България и Турция... Защо да не потъпка законите и да не прати въоръжени с железа и палки гардове да бият феновете на ЦСКА? Защо да не направи забележка на собственик на телевизия, че коментаторът не е крещял от възторг при всяко докосване на топката от играч на Лудогорец? Защо да не нарече журналист „олигофрен“, а на друг да забрани да стъпва на стадиона, който построи...с държавна субсидия? Защо да не нарече всички, които не са го подкрепили „бедни и загубени души“, когато може да си позволи да си вземе фенове под наем.

Но идилията и щастието му така и не са пълни. Едните получават всичко – трибуна, Цеца, Джена, че дори и кренвирш и пак са по-малко от тези, които отделят и последния си залък, за да са с отбора си. Те са големият трън в очите. Те са тези, които държат основния му опонент на крака. Той други и няма. Заемче, кредитче, малко от тв-правата и останалата конкуренция е на колене. Изчезва. В Борисовата градина обаче са от друга мая. Там, колкото повече ги удряш, толкова по-силни стават. И точно поради тази причина сега цел номер едно е да не получат стадиона си. Формулата е изпитана. Знае се от времето на много предишни управляващи. Когато всички получаваха безвъзмездно бази, терени, съоръжения, „армейците“ си плащаха. Когато другите осигуряваха звездите си на по 250 лева заплата, на „червените“ се взимаше лиценз. Когато започваха да строят сектори на подарени вече стадиони, от ЦСКА бяха длъжни да инвестират по 2 милиона годишно в нещо, което не е тяхно.

Докога? Колко още ще продължава гаврата с най-успелия и титулуван български отбор. Това не го казва кой да е, а статистиката, историята, резултатите. В България фактите могат да се изкривят, да се опитват да ги променят и да ги преиначат, но в Европа знаят кой е „убиецът на еврошампиони“. По света знаят кои са и откъде са Ицо, Любо, Бербатов и Стилян.

Не е ли време всички да бъдат поставени пред равен старт? Или страхът е голям? Нима не може да се даде на ЦСКА онова, което получават всички? Или тогава стартът пак няма да е равен, защото зад гърба си футболисти, треньори и ръководители имат армия, която може да спечели всяка битка и всяка война. А замисляли ли сте се какво ще стане ако тези мъже се обърнат и отвърнат на удара. Ако спрат да се борят за отбора си, а започнат да воюват срещу враговете си. Разликата е огромна. Дано не се налага да я разберете. Всъщност на гърба си вече я изпитаха едни министри, които доволно скандираха „за червените само бой“. Тях обаче вече никой не ги помни, а момчетата с армейска кръв продължават да са на стадиона. Още по-многобройни, задружни и силни.

Явор Пиргов