Играчите да гледат филма „Смело сърце”. Това призова босът на ЦСКА Димитър Борисов малко след като армейците отнесоха звучна плесница в бургаския квартал Лазур. Явно червеният началник, най-вероятно в компанията на своя бизнес партньор Иво Иванов, се е отдал на изучаване на Седмото изкуство и срещайки само заглавието „Красив ум”, взе едно от малкото си верни решения, откакто е на власт в Борисовата градина. На часа пернишкият бизнесмен натири самовлюбения, самодоволен, егоцентричен и нагъл сърбин Дуци Симонович. И между другото сне от плещите на Димитър Пенев непосилната за него отговорност да бъде треньор, като го прати на мекото президентско кресло, където от него нищо няма да зависи.
На горещия стол пък седна Стойчо Младенов. Гениален ход, на който можеше да завиди дори Веселин Топалов. Само за няколко минути Гърнето и Праховеца успяха поне малко да укротят фенското недоволство
и да си измият ръцете за всичко направено и ненаправено с доскорошния хем директор, хем помощник треньор. Така се прави – сега я някой се присети да държи сметка за провалената селекция, странната подготовка, тоталната разпродажба, финансовите спекулации и печалбата, я не се сети. Сега всички са подвластни на месията Стойчо. Специалистът, който печели титлата във всеки пълен сезон на Армията и не се свени да атакува съперниците с остър език и тропане по масите. Ясно е, че след три месеца, ако ЦСКА не е шампион (а това е почти сигурно) основните виновници ще са подмолните номера, ударите под кръста, футболната мафия, Дуци и прочие, и прочие, а малцина ще се сетят за разбиването на отбора през зимната пауза само и само бакалските сметки да отчитат огромен плюс. Важното е, че начело на отбора отново е Екзекутора на Ливърпул.
В интерес на истината ходът на Титаните е гениален и от спортно-техническа гледна точка. Роденият в село Плоски наставник е сред малцината, ако не и единственият, който е в състояние да сплоти колектива и да накара футболистите да дадат максимума от своите възможности (Радуканов успя за кратко). Разбира се, едва ли някой очаква чудеса. Ясно е, че с материала, с който разполага, Младенов не може да направи така, че червените да си подават като Барса, да атакуват като Реал и да се защитават като Юнайтед. Той по принцип не може да го постигне, но поне е сигурно, че във всеки мач ще виждаме желание, хъс, борба и... отбор. А на преживелите какво ли не армейски фенове това им стига на този етап. И те ще подкрепят отбора.
Подкрепа, за която самият Стойчо призова в първите си минути след поредното завръщане в Борисовата градина. За да получиш обаче, трябва да дадеш. И ако треньорът е наистина толкова голям мъж, е длъжен да се извини на феновете за предишните си прегрешения. Повечето със сигурност вече са му простили, но други не забравят...
Съвсем по друг начин и без всякакви наченки на недоверие ще се гледа на него, ако излезе и каже: „Извинявам се, че при отнемането на лиценза един месец лъгах, че оставам, а в същото време преговарях с арабите. Извинявам се, че през зимата на 2008-а накарах футболистите да си извадят джобовете в знак на протест за неполучена една премия. Извинявам се за мача срещу Левски от пролетта на 2008-а, когато ми беше трудно да смажа моя приятел Вили Вуцов. Извинявам се за отношението си спрямо хората, които бяха с огромна заслуга за триумфа от 2003-а - Мето Томанов и Ради Здравков. Извинявам се за бягството на Лима и Соуса. Извинявам се за привличането на Зе Руи, Амунеке, Фабио Лима, Машадо. Извинявам се, че сгреших срещу Тулуза, а след това се оправдах с Данчо Тодоров...”.
Ако намери доблестта да си помисли дори всичко това, Стойчо ще спечели своята първа, но най-важна битка в четвъртия си период начело на ЦСКА. И тогава наистина ще има възможността да се превърне в икона.
В противен случай винаги ще има едно наум, че се е завърнал на Армията, защото в момента стагнацията е голяма, а той все още не е прибрал всичко заработено при Сашо Томов и просто става част от схемата на „Титан”...
Явор Пиргов
На горещия стол пък седна Стойчо Младенов. Гениален ход, на който можеше да завиди дори Веселин Топалов. Само за няколко минути Гърнето и Праховеца успяха поне малко да укротят фенското недоволство
и да си измият ръцете за всичко направено и ненаправено с доскорошния хем директор, хем помощник треньор. Така се прави – сега я някой се присети да държи сметка за провалената селекция, странната подготовка, тоталната разпродажба, финансовите спекулации и печалбата, я не се сети. Сега всички са подвластни на месията Стойчо. Специалистът, който печели титлата във всеки пълен сезон на Армията и не се свени да атакува съперниците с остър език и тропане по масите. Ясно е, че след три месеца, ако ЦСКА не е шампион (а това е почти сигурно) основните виновници ще са подмолните номера, ударите под кръста, футболната мафия, Дуци и прочие, и прочие, а малцина ще се сетят за разбиването на отбора през зимната пауза само и само бакалските сметки да отчитат огромен плюс. Важното е, че начело на отбора отново е Екзекутора на Ливърпул.
В интерес на истината ходът на Титаните е гениален и от спортно-техническа гледна точка. Роденият в село Плоски наставник е сред малцината, ако не и единственият, който е в състояние да сплоти колектива и да накара футболистите да дадат максимума от своите възможности (Радуканов успя за кратко). Разбира се, едва ли някой очаква чудеса. Ясно е, че с материала, с който разполага, Младенов не може да направи така, че червените да си подават като Барса, да атакуват като Реал и да се защитават като Юнайтед. Той по принцип не може да го постигне, но поне е сигурно, че във всеки мач ще виждаме желание, хъс, борба и... отбор. А на преживелите какво ли не армейски фенове това им стига на този етап. И те ще подкрепят отбора.
Подкрепа, за която самият Стойчо призова в първите си минути след поредното завръщане в Борисовата градина. За да получиш обаче, трябва да дадеш. И ако треньорът е наистина толкова голям мъж, е длъжен да се извини на феновете за предишните си прегрешения. Повечето със сигурност вече са му простили, но други не забравят...
Съвсем по друг начин и без всякакви наченки на недоверие ще се гледа на него, ако излезе и каже: „Извинявам се, че при отнемането на лиценза един месец лъгах, че оставам, а в същото време преговарях с арабите. Извинявам се, че през зимата на 2008-а накарах футболистите да си извадят джобовете в знак на протест за неполучена една премия. Извинявам се за мача срещу Левски от пролетта на 2008-а, когато ми беше трудно да смажа моя приятел Вили Вуцов. Извинявам се за отношението си спрямо хората, които бяха с огромна заслуга за триумфа от 2003-а - Мето Томанов и Ради Здравков. Извинявам се за бягството на Лима и Соуса. Извинявам се за привличането на Зе Руи, Амунеке, Фабио Лима, Машадо. Извинявам се, че сгреших срещу Тулуза, а след това се оправдах с Данчо Тодоров...”.
Ако намери доблестта да си помисли дори всичко това, Стойчо ще спечели своята първа, но най-важна битка в четвъртия си период начело на ЦСКА. И тогава наистина ще има възможността да се превърне в икона.
В противен случай винаги ще има едно наум, че се е завърнал на Армията, защото в момента стагнацията е голяма, а той все още не е прибрал всичко заработено при Сашо Томов и просто става част от схемата на „Титан”...
Явор Пиргов
материалът е публикуван във в-к 7 дни спорт
No comments:
Post a Comment