Той се отличава от другите с червеното сърце, с изключителната си бързина, с погледа, с чувството за пласиране, с прецизния пас, с това, че е изключително сериозен и концентриран върху това, което прави... Той е специален. Той е Иван Иванов
Помня този мач сякаш беше вчера. Полуфинал... Набор 96. ЦСКА гостуваше във Варна на Черно море.
В интерес на истината, двубоят мина напълно монотонно и нормално, но в разрез с тази скучна обстановка, едно момче привлече вниманието ми... Номер 15, който отлично пресираше по десния фланг, овладяваше пасовете технично и красиво и ако не знаех на колко години е всъщност, едва ли щях да му дам по-малко от 17. Имаше нещо специално в това момче - оставяше сърцето и душата си на терена.
Като един истински фен. Но дотам. Мачът свърши и изгубих следите на "червения" талант. Наскоро, обаче, имах късмета да се запозная с него. И първото ми впечатление не ме подведе.
Той се казва Иван Иванов, роден е на 10 февруари 1996 и е титулярният десен бек на ЦСКА. Историята му не е пълна с множество интересни случки и обрати. В неговия живот има една голяма любов. Към футбола и към родния клуб, а това определено го прави специален в очите на обикновения армейски фен.
Израства в семейство, в което червеното означава „страст“ и логично, закърмен с "червена" любов, неговото първо стъпване на "Армията", когато е едва 8 годишен, е моментът, който никога няма да забрави. Първи ръка му подава Ангел Калбуров. За него Иванов казва, че е треньорът, който страшно много уважава и наистина добър наставник. Но човекът, който го е научил на А-Я във футбола е Милан Чирич. Същият,
който изведе малките армейци до най-незабравимия мач за Иванов - срещата с Векта, от която излязоха победители и станаха републикански шампиони.
За своите 7 години на терена, Иван не е обличал друг екип освен червения. Но не защото не му достигат качества.
Напротив, тях той ги притежава в изобилие и безпроблемно може да се впише в друга школа, с по - добри условия и бази от тези, които предлагат армейците. Просто сърцето му бие за един отбор. Запитан, кой е най-уникалният мач, останал в съзнанието му (разбира се, визирах среща, в която е взел участие), той отсече – ЦСКА - Ливърпул с гола на Валентин Илиев. А за отбор - Иван посочи ЦСКА. Не постоянните - Манчестър Юнайтед, Челси, Барса или Реал. А ЦСКА!
И затова той толкова се отличава от другите. Със своите изцяло червени сърце и мисъл, с изключителната си бързина, с погледа, с чувството за пласиране, с прецизния пас, с това, че е изключително сериозен и концентриран върху това, което прави. Споменах, че той е специален, нали?
В интерес на истината, двубоят мина напълно монотонно и нормално, но в разрез с тази скучна обстановка, едно момче привлече вниманието ми... Номер 15, който отлично пресираше по десния фланг, овладяваше пасовете технично и красиво и ако не знаех на колко години е всъщност, едва ли щях да му дам по-малко от 17. Имаше нещо специално в това момче - оставяше сърцето и душата си на терена.
Като един истински фен. Но дотам. Мачът свърши и изгубих следите на "червения" талант. Наскоро, обаче, имах късмета да се запозная с него. И първото ми впечатление не ме подведе.
Той се казва Иван Иванов, роден е на 10 февруари 1996 и е титулярният десен бек на ЦСКА. Историята му не е пълна с множество интересни случки и обрати. В неговия живот има една голяма любов. Към футбола и към родния клуб, а това определено го прави специален в очите на обикновения армейски фен.
Израства в семейство, в което червеното означава „страст“ и логично, закърмен с "червена" любов, неговото първо стъпване на "Армията", когато е едва 8 годишен, е моментът, който никога няма да забрави. Първи ръка му подава Ангел Калбуров. За него Иванов казва, че е треньорът, който страшно много уважава и наистина добър наставник. Но човекът, който го е научил на А-Я във футбола е Милан Чирич. Същият,
който изведе малките армейци до най-незабравимия мач за Иванов - срещата с Векта, от която излязоха победители и станаха републикански шампиони.
За своите 7 години на терена, Иван не е обличал друг екип освен червения. Но не защото не му достигат качества.
Напротив, тях той ги притежава в изобилие и безпроблемно може да се впише в друга школа, с по - добри условия и бази от тези, които предлагат армейците. Просто сърцето му бие за един отбор. Запитан, кой е най-уникалният мач, останал в съзнанието му (разбира се, визирах среща, в която е взел участие), той отсече – ЦСКА - Ливърпул с гола на Валентин Илиев. А за отбор - Иван посочи ЦСКА. Не постоянните - Манчестър Юнайтед, Челси, Барса или Реал. А ЦСКА!
И затова той толкова се отличава от другите. Със своите изцяло червени сърце и мисъл, с изключителната си бързина, с погледа, с чувството за пласиране, с прецизния пас, с това, че е изключително сериозен и концентриран върху това, което прави. Споменах, че той е специален, нали?
Николета Костадинова
