Меси от Локо

Георг Василев - момчето, което направи  Тотнъм шампион

Виждайки заглавието мнозина, може би, ще побързат със присмеха или критиките за неоснователните сравнения. Длъжен съм обаче да се застраховам и ще кажа, че намесвам името на великия аржентинец по простата причина, че не аз, а съотборниците на Георг Василев нерядко го наричат „Меси”.

Георг е роден на 29.10.1995 година. Любовта си към футбола получава благодарение на баща си Иван Василев, който е бивш играч на Локо София и в „Надежда” феновете го познават повече като Бозата. В момента той е солиден бизнесмен и понастоящем е в Борда на директорите на железничарите. Началото на кариерата на Георг обаче е свързано със... Славия. В „Овча купел” младокът прекарва цели шест години, като винаги е бил основен играч и титуляр. Преди няколко сезона Георг влиза в конфликт с наставника си Емилиян Павлов и напуска. За този период от живота си, младокът не иска да си спомня, но признава, че сега е изключително щастлив в състава на червено-черните.

Първите си два мача с екипа на Локо, под ръководството на Георги Бонев  Василев започва от резервната скамейка. В първия обаче бележи 4 гола след стъпването си на терена, а във втория (срещу ЦСКА), изработва дузпа. Това окончателно му гарантира титулярното място.

Преди две години Георг е забелязан от скаут на Тотнъм и отива на проби в състава на шпорите.Там той получава възможност да докаже качествата си в един от най-важните мачове на лондончани, който са претендент за титлата – срещу друг от фаворитите – Портсмут. Белите от „Уайт Харт Лейн” печелят с 4:3 и по този начин правят решителна крачка към шампионския връх, а Георг бележи един от головете.

Момчето, което се справя еднакво добре както на върха на атаката, така и отляво, а и зад нападателя получава предложение да остане в редиците на Тотнъм. За съжаление обаче с него на Острова трябва да остане и единият му родител, а баща му не може да изостави бизнеса си в България. Така за щастие на настоящия наставник на железничарите Николай Димитров, Георг се завръща в „Надежда”, където продължава да бъде лидер на тима. Няма как иначе да е при положение, че младокът борави чудесно с топката, финтовете му рядко имат противодействие, изпълнява по прекрасен начин статични положения, погледът му върху играта е прекрасен, пасовете ювелирни, а демаража убийствен...

Е, играта му с глава не е впечатляваща, а преедставянето в защита нищо повече от прилично, но това не му пречи да има в личната си колекция куп индивидуални награди за Най-техничен или Най-добър играч от различни турнири и да е една от най-големите надежди на Локо София...

Явор Пиргов