Продуцентската компания „Дрийм Тийм” ще бъде принудена да направи първия си сериозен трансфер на свободния трудов пазар, защото купувачът е повече от сериозен, но е в почти матова ситуация и трябва да действа светкавично.
Става дума за ЦСКА и търсения от доста време Пегъзи Музовски, един от героите на актьора Христо Гърбов.
Вече е повече от ясно, че подобна сделка е крайно необходима, защото футболният клуб на армейците отново е без спортен директор. Въпреки че този пост бе закрит, това може да се окаже за много кратко, защото Милен Радуканов нито има необходимия опит, нито знания, нито голяма мишница, където да постави две дини, които да носи поне една година, без нито едната да падне. А и в Борисовата градина всичко е временно и твърде относително и неясно.
Припомняме, че един от предишните директори на ЦСКА – Атанас Караиванов при напускането си на „Армията” завеща прогнозата, че на неговия пост може да се справи само Пегъзи Музовски – една откачалка от продукцията „Комиците”. Тоест – при червените всичко е наопаки и само тотално ку-ку може да изпълнява функциите на спортен директор.
Тези дни собствениците на клуба решиха въпроса така – няма директор, няма лудница, няма проблем.
Да видим обаче колко време ще продължи това.
Най-напред задължително трябва да вникнем по-дълбоко в проблема, защото най-лесно е да задраскаме последните директори, да им сложим някакъв печат на челото и да ги критикуваме. Все пак те поради една или друга причина са заслужили доверието на инвеститора „Титан Спорт”, а и не са виновни за това, че са ги поканили на работа.
Може би правилно е да помислим защо изобщо се е стигнало до тяхното назначение. Преди да предложиш работа на директор в ЦСКА, трябва да си наясно, че това е лицето на клуба и той освен всичко друго като ежедневна оперативна работа ще трябва да се грижи и за цялостната му визия . И когато стане дума за ЦСКА, хората да се сещат за човека, който е между треньора и собственика. Принципно босовете у нас трябва да застават пред камерите два-три пъти през сезона, когато събитието е от изключителна важност. Тук хора, които не знаят какво е външен фалц, с охота се спират пред микрофоните и коментират контраатаки и контрол над топката в средата на терена. А не трябва. Това е прерогатив на директора в малка и на треньора в най-голяма степен. Само че замислете се колко е бил сериозен в очите на феновете Атанас Караиванов. Емил Костадинов е легенда, голяма фигура, но той така и не успя да си изгради образа на стряскащ ръководител, каквито в Левски бяха Андрей Желязков, Наско Сираков и сега Георги Иванов.
Титаните още от началото допускат една и съща грешка – назначават хора, за които знаят, че са спорни като авторитет. Самите директори пък приемат работата, въпреки ясното съзнание, че ще бъдат нещо между незначителни фигури и безгласни букви. Тоест, ще имат някакви права, но никога няма да знаят къде точно е бариерата. Малко социалистическа работа беше това – ние ще се правим, че ви възлагаме задачи, а вие ще симулирате, че ги изпълнявате. Вие ще правите селекция, но от време на време и ние ще си чешем крастата и ще спускаме някой футболист. Вие ще ни кажете, че треньора не иска да продаваме Спас Делев, но ние ще решим дали да го трансферираме, защото плащаме заплати и караме влака.
Голямата разлика от едно време е, че в момента парите са много по-сериозни. Тоест, колкото и да са безгласни букви, директорите в ЦСКА едва ли се подписват под по-малко от петцифрена сума за един месец.
Омагьосаният кръг е ясен. Директорите от своя страна също са наясно, че отиват на място, където цари хаос и ежедневието е лудница. Но в ЦСКА някога било ли е спокойно? Валентин Михов и Георги Илиев – Майкъла искаха точно това, за да поемат оперативното ръководство на червените. Да има депозирани едни 8-10 милиона евро в отделна банкова сметка, да бъдат изградени 5-6 терена на Панчарево и още 2-3 около „Армията”, стадиона да бъде взет на концесия с опашка от инвеститори, които искат да строят, всички да си получават заплатите не с четири месеца назад, а с два напред и на първо място – изчистване на всички дългове. Да бе, добре, то така и Яне Янев може да стане главен мениджър на ЦСКА.
Последните диретори на „Армията” като под матрица споменаха именно тези проблеми – няма школа, няма база, няма пари, има само дългове. Аха, ясно. Само, че не разбрахме дали Караиванов и Костадинов знаеха за тези неща преди да подпишат договорите си като директори. Директори на какво? Може би на Северния ледовит океан или на Перловска река? Ами нали те не са от вчера и знаят, че в ЦСКА не всичко е наред, че пари има от време на време, че селекцията се прави понякога през главата на треньора и т.н. Нямаше нужда да ни обясняват, че в клуба е лудница, защото ние това много добре го знаем без да ползваме жокери.
Но ние питаме следното: Защо нито един от последните директори не алармира аудиторията, че в ЦСКА всичко е наопаки без изгледи да се оправи примерно на втората седмица от назначението им? Нали, то е лесно да се подпишеш под хубавия договор с голямата заплата с нагласата, че нищо не зависи от теб и когато вечи ти бият дузпата или просто не издържаш на неизбежното напрежение, да си отвориш устата.
А достойнството къде остана? Струва ми се, че нито Атанас Караиванов, нито Емил Костадинов са върнали възнагражденията си в касата на ЦСКА. Нали ще е справедливо, да възстановят заплатите и премиите си обратно след като през цялото време са били безгласни букви, пречело им се е да си вършат работата и общо взето са били странични наблюдатели на пълната лудница в Борисовата градина. Особено Емил Костадинов, който в стил „иди ми, дойд ми” много добре знае какво е финансовото и огранизационно състояние на ЦСКА във всеки един момент от 20 години насам и не е ясно, защо няколко пъти се хваща на същото хоро, на което така или иначе не е научил стъпките. Ами за пари, много ясно. Но защо трябваше да плюе в канчето, от което е ял бял хляб, е друг въпрос. Да си беше казал поне кога са го
прескачали при назначаване и уволняване на треньори, при купуване и продаване на футболисти и т.н.
Сега Милен Радуканов трябва да гаси и този пожар. Нали се сещате от този момент нататък, че освен всичко друго, треньорът-директор ще трябва да отговаря и на завещаните от Костадинов щекотливи въпроси – ама кой ти докара тоя футболист, а защо Шеридън още е в отбора, а базата за лагера в Хорадния кой ти я избра, а хората на Емил резерви ли ще са вече, а еди кой си слаб мач на забавени заплати ли се дължи и т.н.
Директорът не си изигра картите по най-добрия начин. Шефовете също. Контрата е в Радуканов, който или трябва спешно да вика Пегъзи Музовски или да си свирка с уста и да се прави, че не е от тук и е замалко. Иначе е ясно, че в ЦСКА спокойствие няма да има.
А новия сезон вече влиза в историята като първия, в който вечните врагове са без спортни директори. Гонзо срещу Радуканов на всички фронтове. Очаква се интересно лято. Ако това навън изобщо може да се нарече лято.
Желю СТАНКОВ, в-к "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment