Щастливецът

Знаете ли по какво си приличат Ноби Стайлс, Франк Рибери, Боби Чарлтън, Джеки Чарлтън, Карлос Тевес и Любомир Симов... Велики футболисти? Не! Последният все още не е влязъл в тази категория. Общото е, че всички са претърпели сериозни инциденти, отървали са се по чудо и след това са влезли в историята. Сигурно продължавате да се чудите кой е този Любо?



Това е роденият през 1995 година десен бек на Славия. Той не е оцелял в автомобилна или самолетна катастрофа, като гореспоменатите звезди, но не е по-малък щастливец. Момчето, което е родено в София, но започва футболната си кариера в най-добрия частен клуб в Перник - Миньор 1919 преживява сериозен шок и то по време на футболен двубой. В един мач, докато той и съотборниците му гонят топките, Любо се спъва в мрежата и железният кол, на който е опъната тя, влиза в окото му. За огромно щастие окото не е засегнато, а единствено клепачът е разкъсан. Единодушното мнение на лекарите е, че такъв случай е едно на милион. След 4 операции всичко със Симов е наред... През цялото време той обаче не спира да е ежедневно на стадиона. Това е смисълът на живота му. Любо се занимава организирано с този спорт от 9 години, но преди това не е спирал да рита по детските и училищните площадки. Всъщност той никога не се е съмнявал как иска да протече живота му. И затова единствената мисъл в главата му е - футбол. Цялата му кариера преминава на десния бек. Докато е в Перник играе както за своята възраст, на която е капитан, така и за родените през 1994-та. Преди два сезона младокът решава да премине в Славия. Избира белите, заради чудесните условия и възможността за развитие. Началото обаче е трудно. Въпреки страхотното старание и завидните качества, които демонстрира, той така и не попада в стартовите 11. Причината е, че последното нещо, което прави треньорът е да сменя титулярния състав. Класата на Любо обаче не остава скрита и в крайна сметка на наставника се налага да му даде шанс. Това е достатъчно за Симов, който не изпуска кацналото на рамото му пиленце. Щастливецът става неизменна част от отбора, а по този начин белите освен с железен бранител се сдобиват и със... страхотен атакуващ футболист. Да, няма грешка. Любо обожава да се включва в предни позиции, като опитва да копира играта на идола си Дани Алвеш. Проблемът е, че невинаги успява да се върне и да покрие зоната си, но именно с това са свързани и най-големите му усилия. Той работи постоянно, за да подобри този компонент. И резултатите постепенно излизат наяве. Но момчето не се отказва и не намира покой. Той си е поставил за цел да става все по-добър и затова е на стадиона по два пъти на ден, като редува пистата, фитнеса, дрибъла, играта с топка... И ще успее. Не само заради старанието и волята. Тук е необходима и целувка от Съдбата. А както вече разбрахме, Фортуна веднъж се е усмихнала на своя Щастливец.


Явор ПИРГОВ