"Дотук беше. Който ял, ял - който пил, пил. Давам срок от два дни на всички, които искат да напуснат ПФК ЦСКА АД, да го сторят. След това затягаме дисциплината. Искам да печелим титли. Не мога да се сетя - какви успехи има школата? Единственият треньор, който е на финал на Републиканско първенство, е Милан Чирич и той е тук, защото лично съм го довел. Ако искат да напускат и чрез вашия сайт. Да си кажат имената, а аз утре ще ги прочета"...
Митко отново изригна и за пореден път показа, че Гърне-то е правено от пернишка стомана и "нема лабаво". Жалкото е, че пак се изложи. Този път пред колегите от Спортал, но както го е подкарал скоро ще го направи и пред други български медии. Въпросът е кой кога ще го потърси... Глупостите са в кърпа вързани, защото бизнесменът бирата я приема като заместител на кафето, а след това увеличава градуса. Е, как да го уважаваме? Всъщност някой ден, когато има малко повече време нека се замисли над следващите редове. Не искаме да отричаме потенциала на Милан Чирич (то не е ясно дали той разполага с такъв), но успехът на набор'96 не е единствен. Все пак 95 взеха купата на България. Какво е общото между тези две възрасти - селектирани са от Ангел Калбуров. Да, ето един човек, който заслужаваше уважение. Той обаче не се вписа в порочната схема на настоящето ръководтсво и бе изритан. За него място в червената ДЮШ нямаше, защото там бях Джони, Джеки, Альошата, Асен и още двама-трима, чиито имена ще разкрием малко по-късно. Те обаче бяха любимци на шефовете, защото знаеха как да се усмихнат, как да се наведат, какво да кажат... И на никой не му пукаше, че за цялата си треньорска кариера нямат нито един създаден и изграден футболист. Те обаче бяха угодни. И останаха. За разлика от Калбуров, който само за последните 6 години даде 9 футболисти в А група (един в ЦСКА) и откри момчета като Митко Маймунков, Филип Янчев, Анжело Йорданов, Тони Стоичков за които тепърва ще се говори. Изгонен бе и Христо Марашлиев, който изгради и подготви за големия футбол - Сашо Тонев, Иван Караджов, Кристиан Узунов, Наско Зехиров, Ивайло Димитров, Николай Чипев, Мишо Александров...
А помните ли онези момчета, които след като спечелиха Републиканската титла с фланелките си изписаха "Обичаме те, бате Сашо!". За Александър Йорданов ставаше въпрос. Но и той не бе удобен, защото не търпеше мизерията. Мизерията, която прогони от школата Мето Деянов и Йордан Йорданов - Жан.
Не прави чест на Митко Борисов да остроумничи с подобни изказвания. Защото преди да задава риторични въпроси за успехите, нека каже той какво даде, какво подсигури на децата и техните треньори. Как да има резултати, след като в момента няма школа, а някакъв разграден двор и пътуващ цирк. Какво очаква бизнесменът, след като неговите любимци в школата вместо деца селектират засукани майки и богати татковци. Ето това е причината, поради която си тръгнаха най-добрият скаут у нас Мето Томанов, а сега го последваха Мето Деянов и Жан.
И ако първите две имена са достатъчно популярни сред феновете и нямат нужда от коментар, то ще предоставим част от мненията на момчетата от набор'94, които тренираха под ръководството на Йордан Йорданов.
Марио Руменов:
Преди да ни поеме бате жан ни водеше един сръбски "специалист", при който от 8 мача имахме 8 загуби. Когато отборът бе поет от Йордан Йорданов постепенно нещата се промениха. Той ни вдигна. Накара ни да повярваме в собствените сили. Започнахме да показваме много по-добри игри. Най-важното, което постигна беше, че изгради супер колектив и ни показа, че можем да бъдем отбор и да побеждаваме.
Алекс Спасов:
За мен това е най-добрият треньор, с който съм работил. Той притежава много силен характер. харесва ми, че както можеш да говориш с него като с приятел, така постига и страхотна дисциплина. Той е уникален човек и треньор.
Пламен Гавазов:
Със сигурност това е най-добрият треньор, с който съм работил. Винаги намира начин да те предразположи преди мач, да ти каже силните страни и как да ги използваш. Той успяваше хем да ни успокои, хем да ни напомни, че трябва да сме професионалисти и да даваме максимума от себе си. Най-важното бе, че ние вярвахме, че освен добри футболисти, ще направи от нас и добри хора.
Виктор Рушанов:
Бате Жан е причината аз да се върна в ЦСКА. Беше ми писнало да се дава шанс само на един човек и затова си тръгнах, като преминах в мъжкия отбор на Родопа Смолян. Когато разбрах, че Йордан Йорданов е поел нашия отбор му се обадих и поисках да бъда отново част от него. Щастлив съм, че работих с такъв човек и специалист, който винаги бе до нас и ни подкрепяше в най-трудните моменти.
Илиян Крумов
Това е първият треньор в кариерата ми, който успя да ме грабне. Единственият, с който мога да го сравня по начин на държание и поведение е баща ми. Вате жан пое отбора с ясен план какво трябва да изгради първо в нас, как да го направи и постепенно нещата започнаха да се получават. Ние играехме все по-добре, а успехите ставаха все по-чести. За мен това е най-добрият треньор, който съм имал. Винаги изискваше максимума от нас, но в същоте време успяваше да развесели обстановката. Той ни имаше като свои приятели. Винаги се е интересувал и от най-малките ни проблеми. Възхищавам му се, че тренировъчния процес през седмицата бе преценен идеално: тичане, преса, атака, удари, статични положения...Такова нещо никога не е имало. Той ни сплоти като отбор, като играчи и като хора. Бате Жан беше характерът, който ни липсваше, но той ни го предаде...
Борислав Хаджиев:
Изключителен човек и професионалист, Той се стараеше преди всичко да ни направи добри хора, а след това футболисти. Никога не обвини някой от нас за загуба или слаба игра. Беше с нас и в най-трудните моменти, когато отчаянието ни съсипваше. Той е човек, който знае как да побеждава не само на терена, но и в живота. И съм убеден, че той обича ЦСКА много повече от всеки друг, когото познавам.
Любомир Деспотов:
Напускането на бате Жан е огромна загуба за нас и за клуба. Всички го уважаваме изключително много. Рядко се среща толкова добър и знаещ треньор.
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment