ШОКИращо добър

На 15 години той е двукратен републикански шампион! Как ви стои?




Това вече съм го виждал. Знам го. И не е сън. Дежа вю. Случвало ли ви се е? Да преживеете нещо, което вече сте преживявали. Аз го изпитах за пореден път. За да разберете по-лесно за какво говоря ще се върна 11 години назад във времето. Тогава набор'85 на ЦСКА играеше под ръководството на Ангел Калбуров. А най-трудният избор за бат'Геле бе на кой да гласува доверие под рамката. И за съжаление вратарите му бяха страхотни. За съжаление? Да, разбира се. Ако не стават - марш и готово, но като са добри. Как да кажеш на единия, че няма да играе. Христо Бахтарлиев и Христо Митов... Калбуров намери може би правилната формула. Редуваше ги. Единият мач Ицо, на другия мач - другият Ицо. В дербитата пазеше Бахтарлиев. Може би, защото имаше по-здрава психика... Не знам. Питайте Калбуров. Важното е, че сега и двете момчета са в А група...

Съдбата явно е бил доволна от работата на наставника и в селектирания от него отбор на набор'96 прати също две прекрасни момчета. Николай Шоколарев и Николай Радев. Вратари за чудо и приказ. Калбура след това сдаде поста, а по-късно напусна и школата, но завета му остана - настоящия треньор на тима Милан Чирич също залага на ротацията. Единия мач - Ники, в другия мач - другия Ники. Дербитата са за Шоколарев. Заради изключителната психика...
Роден е на 21 декември в София, но след това семейството му се мести и заживява в Гоце Делчев. Започва да се занимава с футбол, когато е едва на 6 години и от първия ден на стадиона той е под рамката. През август 2009-та той се явява на кастинг в школата на ЦСКА. Случката е фрапираща. С хиляди молби Ники склонява родителите си да го заведат на тестовете, като момчето се надява да впечатли специалистите и да остане (разбира се), а майка му и баща му стискат палци да не успее, за да се откаже от футбола завинаги и да започне да набляга повече върху учението. За лош техен късмет, страхотният потенциал не убягва от хората от червената школа и те гласуват доверие на младока.
В началото е трудно. Момчето трудно свиква с големия град, самотата, казармените порядки и мизерията в пансиона, а не на последно място и с отговорността да защитава цветовете на любимия си отбор.
На всичко отгоре Фортуна му предоставя и страхотен първи изпит. Дебютният му мач е срещу Левски. В нощта преди двубоя той така и не мигва. На другия ден, преди да стъпи на терена се прекръства три пъти и докосва емблемата на ЦСКА (обичай, който ще му остане и за вбъдеще) и излиза на игрището... В крайна сметка опазва вратата си суха и бързо печели симпатиите на своите съотборници. Той става един от тях. А в обръщението "Шоки", което налагат те, се долавя наистина много топлина...
Началото е впечатляващо. Но е само начало.  С всеки изминал ден Ники се представя все по-добре и по-добре. Успехите и силните игри започват да се нижат седмица, след седмица. Младокът дори чупи рекорд (също като идола си Икер Касияс). Едва 15 годишен той вече е двукратен репубикански шампион. Миналата година спечели титлата като втори вратар на батковците от набор'95, а сега триумфира с връстнците си, като с намесите си особено във финалния мач срещу пловдивския Векта определено наклони везните в полза на червените. И те триумфираха съвсем заслужено. Защото имаха ШОКИращо добър вратар.

Явор ПИРГОВ