Нямаме никакво намерение да правим тест за интелигентност на българските футболисти, защото сме останали с впечатлението, че и чуждестранните играчи са, общо взето, със същия мозъчен багаж. Когато кацнат на летище София, повечето чужденци обясняват, че идват в Левски или ЦСКА, за да станат шампиони, макар и на малка България, чували са много за съответния отбор, а ако това се случва през зимата, някои се учудват на онова бяло нещо, което ние наричаме сняг. Ако става дума за бразилчета, те задължително са ритали заедно с Роналдиньо или Пато (преди идваха съотборници на Риомарио и братовчеди на Бебето). И ние тук трябва още на аерогарата да им се кланяме за това.
Журналистите, обслужващи Ловеч, пък като от калъп винаги предават, че оранжевият отбор е изпреварил минимум Лацио и Валенсия за подписа на новото попълнение, което решило да пристигне в България, защото в Италия и Испания било прекалено топло.
Българските футболисти също са като излезли от конвейер. По време на интервюта, особено в началото, те гледат умно, сякаш очакват сложен въпрос от областта на квантовата физика и имат няколко отговора по темата, а паралелно с това непрекъснато си бъркат в ушите или се почесват зад врата, сякаш това ще им помогне за по-задълбочен анализ. Придаването на важност е съпроводено с характерни гримаси, които са присъщи на традиционните участници в предаването "Минута е много", които паралелно с готовия отговор очакват и бурните аплодисменти от аудиторията.
Нямаме нищо против това, че българският футболист слуша поп-фолк или наречено по народному - чалга, както и че първата и последната му книга са приказките на Ангел Каралийчев или "Пипи Дългото чорапче".
Рядко срещаме ерудити като Христо Йовов, с които можеш да беседваш на всякакви теми в продължение на часове, но пък повечето от колегите му са в другата крайност, тоест твърде лимитирано се отзовават на опитите на репортерите да разчупят разговора и да могат да изкарат поне едно свястно заглавие.
Ето ви едно показно с новото попълнение на Левски Орлин Старокин, при когото причината може да е прекаленото вълнение от финализирането на трансфера при сините, но въпреки това не го оправдаваме за "проникновенията" и "откритията", с които озари медиите минути след като подписа личния си договор с тима от "Герена".
Вярно, че мълчанието е злато, дори платина, но срещите с медиите понякога са неизбежни, а когато разчиташ само на заучени фрази, ситуацията е конфузна.
Орлине, успокои ли се напълно, след като вече и на хартия (то на друг носител няма как) си футболист на Левски?
- Да, чувствам се перфектно, най-накрая сагата около мен свърши (Той просто не знае какво е сага. Гошо Христов трябва да напише книга за трансфера си от Ботев в Левски. А Макелеле да заснеме цял сериал за бягството си от Реал в Челси). Изписаха се доста неща по темата (а какво толкова се е изписало - че поради здравословни проблеми на бартерния Сашо Киров сделката ще се забави), но се радвам, че всичко приключи в моя полза (а другата полза коя беше?) и вече съм футболист на Левски.
Оказваше ли влияние това, че нещата (кои неща?) може да не се получат (и въпросът е доста особен)?
- Нормално е да са ми повлияли (кои?) и да е имало някакво (какво?) напрежение в мен. Хубавото е, че всичко завърши добре (Старокин се смее последен) и нещата (ах, тези неща) се развиха благополучно. (Орлин вероятно е сънувал кошмари, сякаш Левски е Интер.)
Като юноша на вечния враг, какво е чувството да си на "Герена"?
- Всичко в Левски е перфектно (първи път) и се радвам, че съм част от клуба . Надявам се да вдигнем титлата през този сезон и да се представим на добро ниво (казва се "достойно") в Лига Европа (оставаше да се надява сините да оцелеят в А група).
Защо предпочете Левски ?
- Това беше офертата, която ме удовлетворяваше най-много (при липсата на други), а и ръководството на Левски беше най-сериозно и настойчиво.
Посвикна ли вече с атмосферата в отбора?
- Обстановката в Левски е повече от перфектна (втори път), всички работим ("работим" - първи път) усилено (оставаше на тия заплати да решават судоку и да играят табла). Със съотборниците ми започваме да се сработваме и опознаваме с всяка изминала тренировка все по-добре (много вълнуващо, чак да не повярва човек, че хората са способни да се опознават с течение на времето). За момента сме малко по-тромави, което е напълно нормално за този етап от подготовката (повече пот в учението - по-малко кръв в боя). Трябва обаче да работим (втори път) здраво, ако искаме (а ако не искате?) след това да постигнем добри резултати. Надявам се в Австрия да направим добра и пълноценна подготовка, за да може в мачовете да покажем истинския си облик (никаква изненада и тук).
Какво мислиш за конкуренцията ти?
- Нормално е да има сериозна конкуренция, но не се притеснявам от нея (ама че смелчага!). Все пак съм дошъл тук, за да се боря за титулярно място (задължителен откъс от наръчника на думите, които трябва да казва всеки нов футболист на Левски и ЦСКА).
Прави впечатление, че си много амбициозен футболист...
- Да, наистина съм много амбициран (до краен предел ли?). Искам да се доказвам във всяка тренировка и всеки мач. Още съм млад (на неговата възраст - 24 г., в Арсенал вече са стари и ги продават) и тепърва ще се развивам (времето е пред него, животът продължава).
Смяташ ли, че Левски ще ти отвори врати към националния отбор?
- На този етап мисля само за представянето ми със синята фланелка. Нека първо стана шампион с Левски, пък за националния отбор има време (тук можеше да каже - не искам да се меся в работата на Лотар Матеус).
Живя доста време в Бургас, преди да се върнеш в родния ти град София. Посвикна ли вече?
- Да, тази промяна ми беше нужна (да беше уточнил защо). Приятно е да се завърнеш в града, в който си израснал (сериозно ли?), но по-важното е, че дойдох в Левски (а нещо за бащината къща?). Изкарах седем години в Бургас. Първо в Нафтекс и след това в Черноморец. Благодарен съм на всички, с които работих, тръгнах си с добри чувства (пропуска да отбележи дали е оставил приятели край морето).
Георги Иванов гради млад отбор, но останаха и някои по-опитни футболисти. Как беше приет от тях?
- В Левски има страхотен колектив (смее ли да каже нещо различно?). Всички ме приеха добре - както по-младите, така и по-опитните играчи. Надявам се да оставя добри впечатления още в първите мачове за отбора, за да спечеля доверието и на синята публика (лъха определена доза предпазливост - не става ясно публиката велика ли е, многобройна ли е, предана ли е...).
Желю СТАНКОВ, в-к "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment