БГ-посолството да е изложбена зала, а не бастион с трибагреник

Преди дни попаднах на интервю с гения Куинси Джоунс, който може да извади от ръкава си толкова козове, че да спечели всяка игра на тема кой е най-великият музикален откривател. Запитан какво слуша напоследък, Куинси отговоря: "Слушам Мистерията на българските гласове".
Същия следобед минах покрай върволица посолства в Лондон, едно от които българското. Печално известно, посолството, впрочем както и останалите в Лондон, е просто бастион в хубава сграда със съответното знаме отпред. Посолствата на тази улица съществуват за всичко друго, но не и да промотират държавата, която представляват. Съмнявам се, че в посолството на България има диск "Мистерията на българските гласове"; че се провеждат готварски курсове по класическа БГ-кухня; че сервират планински чай следобед с истински български мед; че .... списъкът може да продължи. Сигурно е, че има разхвърляни брошурки и две-три DVD-та.



Посолствата, не само българските, представляват една сграда с непристъпни огради, която вместо да показва държавата, умело я скрива от чужди погледи. За посолство и посланици напоследък се говори много. Кои посолства ще закрием, кои посланици ще отзовем, как ще намерим спасение в Дилма Русеф и подобни свободни разсъждения. Аз също си позволих волно да разсъждавам по темата, макар и незапознат с тънкостите на дипломатическия занаят. Замислих се каква ли трябва да бъде българската дипломатическа действителност, ако е възможно с магическа пръчка ситуацията да се промени за ден. Ето пет стъпки, в които виждам смисъл и надежда. Ще се радвам на коментарите ви.
И така - каква трябва да бъде българската дипломация на бъдещето? Решенията в пет стъпки, подредени ей-така, не по важност, които виждам в кристалната топка пред мен, са:


1 Откриване на посолства в необичайни държави, закриване в обичайни
Докато се възхищаваме на бразилския тандем Лула-Русеф и мястото, което отредиха на страната си на световната карта, забравяме да видим как точно се случи това.
Резултатът от успешната им геостратегическа работа е този - Бразилия ще бъде домакин на световното по футбол и на лятната олимпиада, двете най-големи спортни събития на това десетилетие. И още - Бразилия е сериозна икономическа сила, която се намира в Топ 10 по БВП и покупателна способност. След пет години ще бъде петата икономика в света.
Всичко това не се случва с разширяване на посолствата в Брюксел, Париж, Вашингтон и Лондон. Точно обратното. Открити са нови посолства на необичайни места. От 2002 година в Бразилия има 40 процента повече дипломати. Създадени са нови алианси и възможности.
Луис да Силва направи следните официални посещения през последната си активна година като президент на Бразилия (те разкриват тактиката на страната, четете внимателно) - Боливия, Венецуела, Чили, Катар, Тринидат и Тобаго, Саудитска Арабия, Китай, Турция, Салвадор, Гватемала, Коста Рика, Боливия, Украйна, Уругвай, Куба, Мексико, Хаити, Йордания и т.н.
Във Вашингтон сериозно се притесняват, че ако и Дилма Русеф продължава в същия дух, цялата външна политика на Северна и Южна Америка много скоро ще се движи от столицата Бразилия.

2 Налагане силата на "меката сила"
През 1990 харвардският преподавател Джоузеф Най въвежда фразата soft power. Накратко, това е начин да получиш нещо без военна сила или голяма сума пари, без насилствени методи. Като стана дума за Бразилия, страната умело използва своите soft power възможности - слънце, пясък, футбол, самба, кайпириня. И докато някои страни затварят посолства в африканските държави например, страните от групата на БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) са вперили поглед точно там.
Китайската и бразилска експанзия е твърде осезаема на черния континент. Едва ли има строителна площадка в Африка, където няма китайци. Бегъл поглед към Адис Абеба разкрива подобна картина. Адис Абеба е африканският Брюксел със своите повече от 100 посолства. Там много от мисиите не само че се разширяват, но и наемат известни архитекти, за да прекроят тотално сградите и да ги направят такива каквито трябва да бъдат, за да могат гордо да си лепнат етикета "посолство на бъдещето". Не е ли редно и България да инвестира в посолството си там? Това ни отвежда и до трета точка.


3 Посолството на бъдещето не е бункер, а отворена изложбена зала
Няма кой знае каква логика, освен първосигналната, за слуховете за закриване на посолства в страни като Ангола, Зимбабве, Тайланд, Камбоджа, Мексико, Мароко, Тунис и свеждането до минимум персонал на други в Етиопия, Бразилия и т.н. Може да е икономически необосновано, но поставянето на адекватни екипи, които да помагат на посланиците, и прекрояване на сградите на посолствата - би донесло само ползи на България.
Не мисля, че посолството на бъдещето трябва да е скрито зад охрана и бариери. Посолството трябва да бъде културен и търговски хъб, който поощрява местното население да се интересува повечко от страната. И честно казано, по-добре да се инвестира в посолството ни в Адис Абеба, отколкото това в Брюксел, не мислите ли?
Нещо повече - винаги съм си представял, че посланикът трябва да бъде човек, който е по-скоро бранд-мениджър в голяма компания, който промотира стоките, които се произвеждат, а не заспал дипломат от кариерата, живеещ от приема на 3 март до следващия. Независимо дали става дума за таратор, фолклор или розово масло, посланикът е този, който трябва да превърне амбасадата във витрина на най-доброто, което страната създава.


4 Млади български архитекти да строят посолства в чужбина
Ето един експеримент - избира се подходящо БГ-посолство, занемарена сграда. Позволява се на младите български архитекти да фантазират на воля и да създадат БГ-посолството на бъдещето. После се назначават опитни дипломати, готови да рискуват, които промотират България с модерен замах.
Докладът "Посолство на бъдещето" на организацията CSIS доразвива идеята и дава много примери. Просто хвърлете поглед на посолството на Норвегия в Катманду или посолството на Великобритания в Хараре и ще видите как би могла да изглежда амбасада, която не урежда само консулски въпроси и държавни приеми, а работи за маркетирането на една държава.
Ще кажете, къде са Норвегия и Великобритания, къде е България, но едничък опит може да се окаже успешен и върне вложените инвестиции.
Помечтайте още малко - ако пред някое от посолствата ни вместо бариера има български ресторант, който предлага мекица и туристически чай за закуска, отлична селекция кулинарни книги, традиционни български продукти и т.н.... Какво би се случило? Нещо подобно би свършило чудеса и би било далеч по-успешно, от която и да е телевизионна реклама на България по CNN.


5 Министър на външните работи, който има визия и време да я осъществи
За щастие България разполага в момента с такъв външен министър, млад технократ. Уви, четиригодишен мандат е абсолютно недостатъчен, но единственото, което може да се направи, е да не се пречи на нито една негова идея. Току-виж малката 7-милионна България направи мисията възможна и изчисти окаляния си дипломатически имидж в света.
Колкото и да е трудно, Младенов трябва да инвестира в образованието на бъдещите български посланици. И тъй като всички се чудят какво точно да поискаме от Дилма Русеф, отговорът е един - искайте преподаватели от бразилския институт Рио Бранко да бъдат командировани у нас и да създадат ново училище за дипломати в София. Тази помощ ще бъде безценна.

Константин Вълков, dariknews.bg 


Всичко за българите на Острова