Просто...Стоичков

В началото е бил от Левски, заради останалите, а сега е от ЦСКА, защото вече знае какво е да обичаш...



Както знаем от "Алхимикът", с пърхането на крилата си една пеперуда може да предизвика цунами в другия край на света. Наистина в живота всеки миг и действие са от значение, като отличен футболен пример за това е да опитаме да си представим какво би станало с българския футбол, ако например ударът на Емил Костадинов в последната секунда на "Парк де Пренс" бе срещнал гредата. Един миг, който решава всичко. Или "Един миг за вечността", както написа "Франс Футбол" след онази луда нощ.
В живота на всеки има един такъв определящ момент, който ако не бъде уловен всичко отива по дяволите. Роденият на 15 май 1995 година Тони Стоичков обаче не пропусна своя... Но всичко по реда си.
Началото е дадено в Ихтиман - родния град на младока. Там през 2001-ва започва неговата футболна кариера. В местния Ботев, разбира се, няма организацията на големите клубове и се налага Тони да играе дори с батковците, които са родени 2-3 години по-рано. Той обаче притежава отлична физика и това не е проблем за него. Напротив, всички се възхищават от централния защитник. Птичето кацва на рамото на момчето през 2007-ма, когато за приятелски мач в Ихтиман пристигат родените през 1995-та година футболисти на ЦСКА. Класата си казва думата и макар много трудно, червените печелят с 1:0. След мача всички отиват да обядват в местния ресторант. Тони е повикан на масата на треньорите, където му обявяват, че директорът на школата на армейците Спас Джевизов го е харесал. "Искаш ли да играеш при нас", пита наставникът на столичани Ангел Калбуров. Стоичков не отговаря веднага. Той е от Левски...
Размисълът продължава близо ден. В крайна сметка младокът не пропуска своя звезден миг и взима правилното решение. Отправя се към "Червено знаме". Месец по-късно той е несменяем титуляр, а първият му мач е на 15 май (рождения му ден), в който ЦСКА печели с 2:0. След два месеца бранителят вече сам признава: "Когато заиграх с червената фланелка усетих истинската магия. Преди това бях от Левски, защото всички в Ихтиман са от този отбор. Сега обаче знам какво е да обичаш истински. Знам, че ЦСКА е най-великият тим, отборът на сърцето ми"...

ЦСКА'95 - гордостта на червената школа

И това не са само думи. Стоичков наистина влага цялата си енергия и старание, когато носи червената фланелка. Той става част от един страхотен отбор селектиран от Ангел Калбуров и Спас Джевизов (сега треньор е Емил Димитров), който за 4 години печели 12 трофеи. Тони е един от козовете на тима редом с Митко Маймунков и Филип Янчев (напускането на Анжело Йорданов в посока Етрополе все още не може да бъде преболедувано). Често дори му се налага да играе и с година по-големите, които също го приемат като част от колектива.
"За него мога да кажа само хубави неща. Винаги играе на 100 процента. Много силен е, както в играта с глава, така и когато е лице в лице с противника. Обича да се включва и в атаките, като особено опасен е при статични положения. Удоволствие е да играеш с него", разкрива крайният защитник на набор'94 Алекс Спасов.
Всъщност Тони до момента е отбелязал 7 гола, но сам признава, че това не му е работата. "За тази цел си имаме Митко Маймунков...Той вкарва достатъчно. Аз трябва да се грижа да не допускаме", споделя Тони. Проблемът при него е, че в по-леките мачове и при по-безобидни ситуации не е до край концентриран и прави грешки...но това се лекува.
С времето Стоичков натрупва все повече опит и вече без проблеми може да играе освен като централен защитник, така и като бек, а и като дефанзивен халф. Това не убягва от погледа на специалистите и младокът получава покана да се присъедини към Академията на Христо Стоичков в Етрополе, където директор е Спас Джевизов. "Много съм благодарен за всичко на бат'Спас, но не можах да приема. Сърцето не ми позволява да си тръгна от ЦСКА", откровен е Тони. Който все пак скоро може и да си тръгне... Според достоверни източници към него има сериозен интерес от чужбина... Ако е истина - то тези хора няма да сбъркат...Нали все пак е...Стоичков!

Явор ПИРГОВ