22 Jun 2011

Кога ще ни стигнат англичаните?

Едно необикновено сравнение...


Колко му е на лятото да отмине. Докато се порадваме на морето и хайде дошъл септември. И пак ще започнем да говорим за един мач на националния ни отбор. С Англия. Ще започнат едни сравнения, статистики, анализи, очаквания... С две думи, ще си го мерим с островитяните. Е, лесна работа. Къде сме ние, къде са те? И даже никога не могат да ни настигнат...
Англичаните са странни хора. Движението им е обратно; чешмите им са с два чучура - за топла и студена вода; вратите им се отварят наобратно, доскоро лейдита-та ходеха да пазаруват по нощници (веригата "Теско" официално забрани този вид облекло); имаха проблем със зайците и пуснаха лисици да ги изтребят, а развъдиха и двете; къпят се във вана, без да се изплакват; бакшиши не дават и се кефят на крикет...
На всичкото отгоре, когато у нас все още се играеха футболните баражи за определяне на участниците в различните ни групи, англичаните вече си бяха пуснали програмата за следващото първенство. Нали вече казах - странна работа... Направо да ги съжалиш. Толкова им е подредено всичко, че чак не им е интересно.

Но нека бъдем по-конкретни. Какво имаме в България? Два-три отбора с добра база и прилични терени, на които да се готвят подрастващите и стотици "клетки", построени по програмата "Хеттрик", които обаче бяха за масово ползване само преди изборите, а сега стоят заключени и ползваш, ако си платиш. В Англия е малко по-различно. Там почти всеки квартал, градче и малко селце разполагат с около 7-8 големи игрища (реални размери) и поне 3 пъти по-толкова малки, а детските футболни школи са хиляди... Лесна работа. Не е като у нас, където младоците се учат да играят при екстремални условия... За това прав е Боби! Да им блокираме мачовете. Те ако искат да ни гледат. Скай е голяма фирма, да вади някой друг лев и да купува дербито от "Сити ъф Разград" Лудогорец-Славия. Тогава съвсем ще си напълнят стадионите...
Как се ходи на мач в Англия? Преди време имах (не)щастието да гледам наживо Челси - Бирмингам. Торес пак не вкара. Явно не е като Гара Дембеле. Но не затова иде реч. Притеснен от ужасния трафик в Лондон се изтърсих на стадиона 4 часа по-рано. Какво да правя? Ще разгледам феншопа на сините? Чакайте бе, хора, какъв феншоп, ами това си е почти МОЛ, в който за един следобяд влязоха толкова хора, колкото в "Кауфланд" и "Метро" на откриването им. Опитах да извадя фотоапарат да се снимам за спомен. В този миг обаче се приближи някакъв пич с униформа на стюард, който изумително приличаше на Шакил О'Нийл, но беше малко по-висок и дебел, който учтиво ме помоли да не правя това, а след това още по-вежливо се извини два пъти. Е, нямах нужда от възпитанието му, но нейсе. Простих му. А в магазина всеки купуваше. Едни пазаруваха новата екипировка, други - старата, защото беше вече със 70 процента намаление, трети сувенири... Тези, последните бяха предимно фенове на гостуващия отбор. Чувате ли? От другите. Те плащаха, за да имат нещо за спомен от този ден и този мач. И никой не ги закачаше. Пред стадиона спокойно се разминаваха хора с различни клубни пристрастия, идеи, интереси, възгледи... И отново никой не посегна на другия. А полицията бе доста далеч и униформените дори се опитваха да са незабележими. Като Тодор Батков край Чешнигирово...
Мачът? И той странен. Излязоха Бирмингам да загравят. И те сини, ама не като нашите сини. Един мениджър, двама асистенти, един треньор на вратарите и петима отговорници по кондицията... Направо да им се чуди човек толкова ли са некадърни, че се събрали един вагон народ да проведат някаква си загрявка. И тези собственици имат ли акъл, че да плащат грешни пари. Те да не са от социалните? Я да вземат Гонзо да им върши всичко - директор, треньор, масажист, градинар...
Както и да е. Мачът свърши. Нали ви казах, че Торес не е като Дембеле и не вкара. Аз обаче типично по български си тръгнах 3 минути преди края. Не че бързах да хвана изказването на Абрамович по телевизията. Те, горките си нямат Канал 3, не връщат повторения, след всеки мач не предават 2-3 часа наживо снимайки някакви минаващи хора и отварящи се и затварящи се врати, а и руснакът не е нито Митко Борисов, нито Тодор Батков, а още по-малко Венци Стефанов, за да ни прави анализ след всеки двубой. Бързах, за да се спася от навалицата. Ядец. Улицата затворена и не мога да си взема колата. Ще се направя на хитър и ще питам една дама в полицейска униформа кога мога да си тръгна, че бързам. Отново любезен отговор (като на онзи от феншопа): "Когато си тръгнат всички". И пак извинение. Ужас.
На трибуните имаше 41 хиляди души. Край! 45 минути по-късно, аз вече пътувах, а около "Стамфорд Бридж" нямаше и следа от това, че се бе играл футболен мач...
И какво толкова се надуват тези англичани? Хайде като са толкова големи майстори да дойдат у нас и да опитат после да се придвижат с 306, 280 или 204...
По същото време в Лондон се игра друг мач. Тотнъм - Арсенал. Леле, ако беше комисар Тони Златанов. То щяха да бъдат едни разстановки, едни блокади, едни предохранителни мерки... В английската столица нищо. Аматьорщина. Даже и професионалисти не могат да бъдат! И въпреки това пак скука - нито се сбиха, нито изпочупиха витрините по "Оксфорд стрийт" (това е тяхната Витошка). Нищо!
И тези тръгнали с нас да се мерят! Да маанем, да ги прибием, както казва Гацо Бацов. Отсега да отпишат онзи мач в началото на септември и да вземат да стискат палци за наш'те. Поне да не се излагат. Че то и с Капело и без Капело в Англия футболни идиоти, способни да разплачат нацията, дал Господ. У нас поне е само един... Поне така си мислим ние!

Явор ПИРГОВ

No comments:

Post a Comment