За честта на фамилията

сн. Личен архив

Пламен Гавазов върви уверено по стъпките на баща си, но си тръгна от родния клуб, за да следва сърцето си, което бие за ЦСКА



Ако един ден реша да издавам "Пътеводител на българския стопаджия", който да съдържа съвети за това как да се държите и какво да говорите в различните градове и селца на България, за да ви посрещнат радушно, то със сигурност няма да имам колебания за паролата, която "отваря врати" в Горна Оряховица. В това градче в Северна България е достатъчно да споменете фамилия Гавазови и със сигурност сте си осигурили добра компания и поне чаша кафе. Кои са те? Става въпрос за двама легендарни футболисти на местния Локомотив - братята Ценко и Левент, като на особена почит е първият. По-старите запалянковци в околията все още говорят с носталгия за брилятната техника на плеймейкъра и чудесния поглед върху играта, а фолклорът се допълва с истории за нечуваната битка между Локо и Етър за правата му...Това обаче е в миналото. Най-ярката следа, която обаче оставя след себе си Ценко е... неговият син Пламен.
Младокът е роден на 5 февруари 1994 година. На тази дата на бял свят са се появили още Чезаре Малдини, Георге Хаджи, Карлос Тевес и Кристиано Роналдо... Едва ли обаче Ценко Гавазов е мислил точно за това, когато преди десетина години води за първи път наследника си на стадиона в Горна Оряховица. Бившият футболист вижда, че "кръвта вода на става" и наследникът му е взел неговата страст към играта, галантното отношение към топката и волята за победа. Така съвсем логично, още преди да е навършил 7 години  Пламен се озовава в подготвителните групи на Локомотив ГО. Там минават и първите 7 години на младока във футбола, след което преминава в доста по-успешния напоследък Видима Раковски. В Севлиево момчето остава 3 прекрасни за него сезона, като успява да разкрие изцяло потенциала си. Играе като дясно крило или централен нападател и е един от лидерите на тима. В последния си сезон във Видима той дори се подвизава в отбора на родените през 1993-та и играе в Елитната юношеска група. Отборът е корав и завършва на 10-то място в класирането, но Пламен блести. Много бърз, повратлив и техничен, той опитва да копира играта на своя любимец Андрей Аршавин, а на всичкот отгоре му се получава. Това не убягва от погледите на съгледвачите на по-големите отбори и Гавазов получава оферти от ЦСКА, Чавдар Етрополе и Черноморец.
Изборът е направен бързо и без особени колебания. "Да, знам, че условията в Етрополе и Бургас са отлични, но за мен това са еднодневки с моментни проблясъци. Днес ги има, утре - не, а ЦСКА е вечен", е мотивът на Пламен, който на всичкото отгоре е и страхотен фен на армейците. И така той поема към София.
Адаптацията е трудна. В началото отборът е воден от  Момчил Митич, а стартът е трагичен 8 мача, 8 загуби. Пламен обаче не иска да говори за този период. Той е щастлив от настоящето. "Сега рабтим под ръководството на един уникален човек - Йордан Йорданов. Той ни извади от дупката и за кратко време направи от нас хора и футболисти. Сега се наслаждаваме от играта. Хвърляме се здраво в тренировките и в мачовете. Всеки иска да се докаже. Чувствам се страхотно и благодаря на всички за отношението", споделя Гавазов, който въпреки че е един от лидерите на тима остава здраво стъпил на земята. "Имам още много да работя. Знам, че трябва да се справя със слабите си страни, а те определено са, че на моменти прекалявам с индивидуалните действия и егоизма, а и не обичам да помагам във фаза защита", откровен е той. Това обаче се лекува... И един ден Пламен може да е легенда като баща си, но не на Локо ГО, а на ЦСКА...


Явор ПИРГОВ