Нова надежда

Той отказа на Левски и Литекс, за да следва мечтата си в ЦСКА - Ангел Грънчов

Когато стане въпрос за ДЮШ на ЦСКА, мненията са коренно различни и варират от "Закрийте я" до "В тях е надеждата". Първата група не очаква нищо от "онези малки дупета, които няма и кой да научи на футбол", а другите са сигурни, че става въпрос за "изключителни таланти, които задължително трябва да получат шанс". Истината е някъде по средата. Абсолютен факт е, че малцина от червените надежди, всъщност са надежди, но пък още по-сигурно е, че в някои от тях има много хляб. Знае го много добре и Милен Радуканов, който привика за подготвителния лагер родения през 1992 година Ангел Грънчов. Кой е той?

Роден е на 16 октомври 1992 в град Елин Пелин. Прави първите стъпки във футбола сравнително късно, когато е навършил 10, а първият му отбор е Левски, но от Елин Пелин. Няма как да го опишем като играч на точно определена позиция, защото за краткия си футболен живот е минал буквално през всички постове на терена – в началото започва като централен нападател, вътрешен халф, десен бек и ... вратар. Да, точно с вратарските си качества впечатлява Славия и белите го искат под своята рамка. Но той отказва. И е за добро.

В последния мач за сезона през 2008-ма между Чавдар Етрополе и Левски Елин Пелин, когато отново се подвизава като страж, треньорът му Валентин Веселинов му предлага да отиде на проби в ЦСКА. Разбира се, Ангел не се замисля и отива на една от тренировките на червените. Но само толкова, защото тимът излиза в лятна ваканция. За негова радост със старта на подготовката той е повикан отново от армейците и след поредната двустранна игра на сгурията на "Червено знаме" Веселин Яневски (който тогава замества Сашо Борисов) му предлага да остане, но му намира и точната позиция - централен защитник.

И така започва животът му в ЦСКА. Още първата година Антон Димитров – Пирожката го вика при батковците от набор'91, където само за няколко месеца Грънчов си завоюва титулярно място. Най-яркият му спомен от тогава е, как вратарят Ивайло Василев (същият, който по–късно отива в Левски) го представя на другите момчета от отбора като казва: "ето го и новият Иван Иванов“ (има дългата руса коса на защитника, а и неговата техника и физика). Минават четири години на тежки тренировки и разочарования. През този период младокът е повикан на проби в английския Нотингам Форест (където в момента се състезава друг българин – Димитър Евтимов), одобрен е като централен защитник, но му заявят, че в момента се нуждаят от десен бек, и пътищата им се разделят. Искан е още от Левски София и Литекс, но без колебания Грънчов им отказва с обяснението, че няма как ей така да си тръгне от ЦСКА. И наградата за положения труд и всички лишения спохожда таланта през зимата на 2011-та, когато подписва 3-годишен контракт с армейците и започва тренировки с първия отбор. Самият той признава, че именно тогава е осъзнал какво наистина означава ЦСКА, а хората, които най–много са му помогнали за това са Тошко Янчев, Благой Макенджиев, а дори когато е бъркал пасове Костадин Стоянов му е повтарял: „ Малък, недей да бързаш, недей да се притесняваш“... С тези футболисти е лесно. Трудното е да се спечелят доверието на треньора и сърцата на феновете. Ангел е убеден, че може...Ние също!

Николета КОСТАДИНОВА