Бунтарят

Той не е постигнал много във футбола, но доказа едно - мъжкар е и не търпи гавра



Наскоро в интернет гледах част от футболен мач между юношите на ЦСКА и Нотингам. Едно момче овладя топката на границата на наказателното поле, премина през трима англичани, излезе сам срещу вратаря им и копна топката с лекотата на Лео Меси, пращайки я в мрежата, оформяйки класическата победа на армейците. Признавам си, че резултатът не ме трогна толкова, първо защото беше приятелски мач, а и второ това не е първа победа над този отбор, когато говорим за червените.
Зарадвах се на друго. Познавах автора на гола. Срещнахме се за първи път преди около 2 години на базата в Панчарево, където пак се играеше някакъв приятелски мач, но на мъжкия отбор. Веднага ми допадна, защото от пръв поглед си личеше, че е нахакан, самоуверен, голям цесекар и страхотно "перде". Казваше това, което мислеше. Това ни беше първата и последна среща. След седмица той замина на проби в Мюнхен 1860...
Гледайки клипа се сетих за него. Стана ми ясно, че не е останал в Германия, но не е и в ЦСКА. Оказа, че в момента е в Славия.
Става въпрос за родения през 1993 година Стефан Бакалски, а в момента се подвизава там, откъдето тръгва и футболната му кариера преди около 10 години - на "Овча купел". При белите той остава до 2004-та, когато преминава в ЦСКА. "Мечешката" услуга да го прати на "Червено знаме" му прави Христо Стоичков. Двамата се срещат по време на кастинг на "Жилет", където Стефан демонстрира страхотни умения и въпреки че играе като ляв халф-бек отбелязва и трите гола за своя отбор, а мачът завършва 3:3. След края Камата отива при него и лично го поздравява, а думите му Бакалски ще помни за цял живот "Ти си моят фаворит, но за съжаление аз не съм в журито. Тук съм само с рекламна цел".
Разговорът не продължава дълго, но момчето успява да сподели болката си - капитан е на Славия, но е страхотен фен на ЦСКА и иска да тренира при червените. Речено-сторено. С благословията на Христо Стоичков младокът попада в отбора воден по онова време от Светлин Мирчев - Професора, който след това е заменен от Методи Георгиев. За съжаление момчето невинаги попада в стартовите 11. Проблемът му е, че вече не е дете и не обича да мълчи и да отстъпва, а на несправедливостите отвръща с юмруци. Дори се стига до там, че веднъж е отстранен от отбора за 10 дни. Всичко се променя с идването на Методи Деянов.

До Големия Мето, Стефан се чувстваше най-добре

Бакалски не прави изключение от останалите си съотборници и приема новия наставник като баща. А работата с бившия капитан на армейците му връща радостта от играта, амбицията и желанието да се бори. Точно тогава идва и големият проблем. Стефан влиза в конфликт с вратаря на набор'94, за който вече стана въпрос в предишни публикации по повод, че майка му е в интимни отношения с шефа на школата Георги Велинов. Последствията са пагубни за Бакалски. Близо месец ръководството на ДЮШ прави и невъзможното да го смаже психически и да го накара да се откаже от любимата игра. Спасителния пояс е хвърлен от тогавашния изпълнителен директор на Левски Даниел Боримиров. Екснационалът познава добре качествата на младока и го взима в Левски, където Стефан 5 месеца тренира под ръководтсвото на Николай Митов. Червеното сърце обаче не трае оковите на "Герена" и той иска среща с Георги Велинов и Георги Георгиев. В крайна сметка си стискат ръцете. Поне така си мисли играчът, който се хвърля като луд в подготовката и бързо става любимец на треньора Йордан Йорданов, който в прав текст му казва: "Луд си, нахакан си, казваш, каквото мислиш, не ти пука от нищо. Всеки те сочи с пръст и те смятат за лошото момче. Нарочен си, но аз те харесвам". Стефан отново е във вихъра си. Той не е вярвал, че ще може да работи с друг освен с Мето Деянов, но в лицето на Жан вижда още един страхотен човек и треньор. По време на подготовката е несменяем титуляр, а черешката на тортата е мачът с Нотингам, за който споменах. След него идват и официалните двубой. Бунтарят обаче така и не заиграва. Намират му цаката, а оправданието е повече от нелепо - Асен Александров, администраторът на школата е загубил картотеката му. Абсолютни професионалисти.
Стефан разбира, че ръкостискането с Джони е било фалш и отново си събира багажа, за да се завърне в Славия...
Той обаче няма да остане дълго при белите. Следващата му дестинация ще е на запад от Калотина. Веднъж вече опита през зимата на 2010-та. В Мюнхен 1860, където тренира с родените една година преди него и ги слага в малкия си джоб, като в беговите упражнения позволява само на едно момче да запише по-добри резултати от него. За жалост оставането му в Германия е сложно. Трябва да се търси приемно семейство и т.н. Тогава не стана, но Стефан скоро прави 18 и всички врати за лошото момче ще са отворени.

Явор ПИРГОВ