Среща със смъртта

Той е достатъчно луд, достатъчно безкомпромисен и достатъчно сърцат, за да го наречем Питбула...Той е централният защитник на Славия Юлиан Ганчев



Предполагам всички знаят къде се намира град Трън. В Западна България, на около 10-15 км от границата със Сърбия, а най-красивата местност е Ждрелото на Ерма. Известно е също така, че тази област не се слави като една от най-богатите и проспериращи в страната, а безработицата там е жестока. До скоро обаче не бе известно (поне за мен) Трън да е дал на света футболист. Е, всяко правило има и своите изключения. Ако не вярвате намерете свободно време и изгледайте един мач на юношите на Славия родени през 1994 година. Обърнете внимание на номер 5! Името му е Юлиян Ганчев. Започва да се занимава с футбол по улиците на родния си град. Интересна школа, но за сметка на това доста ползотворна. През цялото време Юли играе все с батковците, а те като почти всички представители на мъжкото съсловие от този регион са все корави мъже. Това калява момчето, което става безкомпромисен, корав и смел играч. Когато навършва 12 обаче решава, че не му се рита по улиците, детските площадки и поляните, а иска да играе организиран футбол. Споделя това свое желание с баща си и двамата се отправят към софийския квартал "Овча купел". Там, на въпроса на треньорите в Славия "На какъв пост играеш?", Юли изстрелва "Централен защитник". Да го пита човек защо го е направил, но така му идва отвътре. Явно Онзи горе си знае работата, защото Ганчев става част от отбора и съвсем скоро показва, че наистина е изключителен бранител. Всъщност преди години българския футбол разполагаше с подобен, който и сега е идол на младока - Трифон Иванов. Дали, заради Туньо, или защото е кораво момче, но Юлиан наистина е безкомпромисен. Обича твърдата игра, тази, която е на границата на позволеното и със сигурност не е сред любимите съперници на нападателите. Няма как да е, защото Юли "захапва" опонента още от първата минута на мача и в следващите 90 е готов на всичко, но да го неутрализира. Като питбул...
Качествата на момчето не остават незабелязани и той е повикан на първия сбор на националния отбор за своята възраст. За съжаление на втория не е в отбора. А причината е контузия получена в мач с Левски. Още в самото начало срещата със сините Ганчев скача за висока топка, но нападател на тима от "Герена" "му подлага" и защитникът пада, като наранява врата и главата си, а същевременно си гълта езика. На косъм от смъртта е. За същастие докторската намеса е перфектна и Юли е добре, но получава забрана в следващите седмици да се подлага на каквито и да е натоварвания. Той се прибира в родния Трън. Почивката му обаче продължава не повече от седмица. Кръвта кипи и той не издържа. Взима топката - право на стадиона. Първата му работа е да рита топката на високо и да я посреща с глава, за да види дали всичко е наред вече. Бързо преценява, че е напълно възстановен и се завръща в София, за да продължи да изпълнява своята мисия... А тя е футболът.

Явор ПИРГОВ