Сълзи за ЦСКА

Всяко дете иска нещо – играчки, бонбонки, грижи... И традиционно мечтае да стане
полицай, пожарникар или лекар. Но обикновено тези желания след определено време се изменят и малцина следват мечтите си докрай. Сред редките изключения е и едно момче, което от най-ранна възраст преследва една цел - да стане футболист. Името му е Денис Стоилов, а историята му наистина заслужава уважение, заради огромните усилия и препядствията, през които преминава той.



Младокът е роден на 28 септември 1992 година. Баща му е страхотен фен на ЦСКА, а тази любов се предава и на Денис. Така съвсем логично, когато навършва осем момчето започва да тренира футбол в армейската школа. На "Червено знаме" той остава 5 години, в които сменя двама треньори -  Методи Георгиев и Светлин Мирчев. За тези специалисти е известно, че работят по схемата "200 марки и едно прасе" и тъй като Стоилов не е "случил на правилни родители", е в немилост. За целия период има само един записан мач с червената фланелка срещу Ботев и то като десен бек, позиция, която не е сред най-силните му, тъй като винаги се е подвизавал като нападател... И така, въпреки желанието си да носи червената фланелка, Денис е принуден да търси друг тим, където ще бъдат забелязани качествата му и ще може да играе редовно. Така се озовава в софийския Елит, където е неизменен титуляр и е сред любимците на президента и треньора. Но е забелязан от тогавашния Академик (днес Витоша Бистрица) и наставникът Светлин Стоянов успява да го привлече. Пускат го титуляр още в първия мач срещу Славия, но следва нов период, прекаран на резервната скаймейка. Ситуацията коренно се променя през следващия сезон. Стоилов успява да се адаптира в отбора и е в стартовата единайсеторка всеки път, като няма и мач без отбелязан гол. Самият Денис признава, че това е моментът, в който е развил най–много потенциала си и че Стоянов е треньорът, който го научава да играе футбол. На 15- годишна възраст той става част и от мъжкия отбор. Но армейското сърце не трае и младокът решава да отиде отново на проби в ЦСКА, където работи под надзора на Адалберт Зафиров. Стриктно изпълнява всички указания, дори остава след тренировка да тренира индивидуално. Наградата за положения труд идва при първата контролна среща. Стоилов влиза като резерва и освен, че отбелязва гол, записва и две асистенции. След мача наставникът му казва, че ще се радва ако момчето остане, защото наистина притежава добри качества. Следва обаче треньорска рокада и отборът е поет от Веселин Ангелов. Това не променя статута на Денис и той продължава да се радва на доверието на специалиста, който иска да го задържи за постоянно. Проблемът идва от Витоша Бистрица, тъй като шефовете на тима не позволяват на младока да напусне. Той е принуден да се завърне в отбора, в който сега рита и Бойко Борисов. И отново познатата история... Неизменен титуляр е, а головете се нижат един след друг, независимо дали младокът играе за набора си или за мъжкия отбор... Така идва един от най–запомнящите се моменти в живота му – мачът с ЦСКА при юношите. Той трябва да излезе с противниковата фланелка, срещу тима, който толкова много обича. И го прави, като дори бележи във вратата на червените, които в крайна сметка печелят с минималното 2:1. Но не загубата сломява момчето. Той не може да сдържи сълзите си, когато вижда как малките армейци се качват в клубния автобус и потеглят обратно към "Червено знаме". Денис плаче и се зарича, че един ден ще го постигне. И го прави. След края на сезона най-сетне преминава в ЦСКА, където много бързо става любимец на треньора Добри Митов. В лицето на бившия защитник Стоилов намира човек, който му помага изключително много. Много бърз и повратлив, притежаващ завидна техника и страхотен шут, Денис се превръща в джокера на тима. По-често играе по крилото, но, когато тимът губи се мести на върха на атаката, защото страхотната му скорост го прави неудържим за централните защитници на съперника... Разбира се, не всичко върви по мед и масло. Наставникът държи на момчето, но не всеки път може да разчита за него, защото "отгоре" се получават други нареждания. Все пак в кръчмата, в която е превърната червената школа, когато има поръчки, те трябва да се изпълняват... Денис обаче е щастлив. Той е част от отбора на сърцето си. Но идва поредният тежък момент, а мъжките сълзи отново не могат да бъдат сдържани. Времето за детско-юношески футбол свършва, а Стоилов не е от тези, които получават предложение за договор. Той е принуден да си тръгне. И го прави, като в момента не знае накъде ще поеме. Сигурен е само в едно - след време отново ще бъде в ЦСКА. Защото това е мечтата му и той притежава невероятната воля да я следва.

Николета КОСТАДИНОВА