Ако няма днес, не може да има утре!

„Една школа незабравима... един отбор, една звезда, една традиция...“.



Позволявам си да започна с цитат от една известна армейска песен. Отбор с традиции и харизма, натоварен да носи тежестта на не една, а три златни звезди, но неумеещ да подсигури бъдещето си. Няма бъдеще без минало, но само историята не може да бъде движеща сила за отбор, който е призван да върви само напред и нагоре.
Минаха едва няколко дни от финала на Шампионска Лига и световната футболна еуфория утихна. Не така стоят нещата в българското първенство. Спортните медии все още дискутират възхода на ЦСКА през пролетта, зад който стои един млад и амбициозен треньор и една дузина изключително талантливи футболисти. Голямата гордост обаче е, че част от тях са израснали в червената школа - Александър Тонев, Томи Костадинов, Иван Караджов, Румен Трифонов и т.н, а надеждите са всяка година да виждаме в представителния тим поне по едно-две нови лица идващи от ДЮШ.
А какво представлява тази ДЮШ днес? Нека погледнем реално – единственият по–голям успех през настоящето първеснтво е постигнат от момчетата набор' 95, които завоюваха Купата на България. Е, има и епизодични радости като вчерашната победа на родените през 1996-та година, които разгромиха Спартак с 4:0 на 1/8 финалите на Републиканското първенство, а набор'97 сгази Обеля с 6:1. Какво да кажем обаче за останалите? Нима трябва да се гордеем с 9-тото място в класирането на набор'92 или 11-тото на '94? При вторите положението е плачевно, след като през кампанията те регистрираха загуби с 2:6 от Литекс, 0:8 от Левски, 0:3 от Пирин... Тук лесно можем да зачеркнем тези деца и да се примирим, че от тях не става и крак за маса. Но няма да го направим, защото те не са виновни, а на всичкото отгоре сред тях има много талантливи момчета. Къде се коренят тогава причините? Ясно е, че мизерните условия и немотията в школата не позволяват качествена селекция, каквато всяка година правят в Литекс, Славия, Левски, Етрополе и Черноморец. Още по-жалкото е, че има и други фактори, които убиват малкото останали таланти при армейците...
И друго... В страни като Испания, Англия, Германия, за да си титуляр ти трябват „само“ бързина, техника, ловкост. С тях си печелиш място в стартовата единайсеторка. В България и по-специално в ЦСКА титулярните места се продават като топъл хляб и бройка от тях струва не повече от един банкет с ръководството, тук – там сексуално удовоствие и няколко нощувания в апартамента на ... Джони Велинов.
Не ме разбирайте погрешно – неописуема бе радостта ми, когато преди два месеца видях този човек наживо... Легенда на ЦСКА на два метра от мен не минава всеки ден. Но...няма как да му простя това, което върши в качеството си на шеф на ДЮШ.
А какво получава един юношески треньор в България, заради това че е изпълнил задачите си професионално? Ще дам само един пример. По време на мач на ЦСКА срещу Младост при родените през 1997-ма, треньорът на армейците сменя един от състезателите. Първо защото виси с картон и второ, защото в този мач играта му не върви. И става страшно! Обиди, нападки, караници с бащата, който по цял ден „скита“ из "Армията" и „си пие кафето“ с Георги Георгиев. Като споменахме "баща", няма как да подминем и родителят на дете от набор'96, който не изпуска възможност да покани на гости треньора на сина си (Милан Чирич) или да го разхожда с личния си автомобил. А, да. Този Чирич бе доведен заедно с Момчил Митич, който се прочу с осемте загуби в първите осем мача на набор'94 през миналата година. Всъщност защо беше уволнен Ангел Калбуров, който беше треньорът с най-висок коефициент на полезно действие и именно той постави основите на отборите на родените през 1995-та и 96-та година.
С най–голямо огорчение ще засегнем (за пореден път) и въпроса за базата на ЦСКА – толкова възрастови групи, напъхани в един миниатюрен балон. Картофени ниви вместо терени, сгурия вместо трева, неохраняеми съблекални, където никой не ти гарантира, че след тренировка ще намериш мобилния си телефон, личните документи и вещи на същото място...
Разбира се, тези истории не са запазена марка само на армейците, а на почти всички школи в страната. Както и има изключения в отношенията треньор – футболист – родител. И в точно тези изключения се крие надеждата на всеки червен фен. И не ни разбирайте неправилно -  не всеки юноша е връзкар и на не всяко дете му липсват качества. Но това „не всеки“ не е присъщо на ЦСКА. Отборът с история и международни постижения не трябва да допуска подобна гавра. Школа, която е раждала толкова таланти, трябва да продължава да го прави, а не – да ги унищожава. За съжаление обаче сега можем да кажем: Господа началници, това не е нашият ЦСКА! И разберете: Ако няма днес, не може да има утре!


Николета КОСТАДИНОВА


Още по темата:
Защо ЦСКА никога няма да е като Барса?