А като Алвеш? Не, просто Алекс

И този шпагат ще успее...Това е сигурно

Десният бек, който хвърля силни тъчове и преследва противника с настървеността на хищник



Преди време, на базата в Белмекен Мишо Мадански (тогава беше помощник на Феро Спасов в ЦСКА) ми каза: "Бековете са ни най-малкият проблем. Ей, тук портиера на хотела да хванем, ще ни свърши работа"...
От една страна може би имаше право. То каква е толкова работата на бека - да си гледа тъчлинията, да тича напред-назад, да не си изпуска човека, ако може и в атаки да се включва, да центрира, да подсигурява халфа пред себе си... Чакайте малко! То май много задачи му се насъбраха. На Мишо тогава му беше лесно - имаше Забавник в отбора, а после дойде и Тиаго Силва. Пей сърце... Но си спомням и Мичо Вранеш, Фабио Лима, Роберт Цаха, а да не говорим сега за този пич Грило, който съм сигурен, че дори учителят му по физическо в Италия, го е освободил от часовете си, за да не рискува здравето му... Значи, или г-н Мадански тогава много беше надценил портиера, или не е чак толкова баламска работа тази с крайния защитник...
Всъщност за последните 10 години този пост винаги е бил проблемен за ЦСКА и след Тиаго и Забавник, чак сега армейските фенове видяха светлина в тунела с Румен Трифонов и Бандаловски... Но те не са вечни. Рано или късно ще си тръгнат. А после? Най-нормалното нещо в един клуб е като им търси заместници първо да погледне в собствената си градина, а чак тогава да се бърка дълбоко в джоба, за да взима наемници. Сега, разбира се, първите варианти са Мартин Дечев, Велинов... След тях обаче идва още един забележителен талант, подвизаващ се край тъч-линията...
Името му е Алекс Спасов. Роден е на 16 май 1994 година в София. Може би още тогава, някъде около родилното отделение баща му - страхотен футболен запалянко, решава, че иска да види сина си на терена. С екипа на ЦСКА, много ясно. Това е семейната религия. Името на любимия отбор е и една от първите думи, които се научава да произнася Алекс. Мечтата на баща му е толкова силна, че дори не изчаква да открият група за набор'94 в армейската школа и води малчугана на "Червено знаме". Това се случва преди 10 лета. През първата година той тренира с по-големите, а след това, когато Веско Яневски го поставя на десния бек се превръща в основна фигура и капитан на тима съставен от негови връстници. До миналата година... Тогава неясно в какво "агрегатно" състояние Митко Борисов реши да назначи сръбски треньор в ДЮШ на клуба и незнайно от къде доведе някакъв индивид на име Момчил Митич. "Специалистът" веднага се зае със задачата да направи боеспособен отбор....и извади от титулярния състав голяма част от основните футболисти. Сред тях бе и Алекс, който се прости и с капитанската лента, която носеше в продължение на три години. Резултатът бе покъртителен - 8 загуби в първите 8 мача. Митко Борисов изтрезня и отпрати сърбина. Начело на формацията застана Йордан Йорданов. Тук ще използвам думите на самия футболист: "Не съм виждал толкова всеотдаен човек. Той е поставил колектива над всичко. Имам чувството, че отборът е най-важното нещо в живота му".
Постепенно ситуацията се нормализира, а Алекс отново е сред лидерите на тима. Той обаче не е доволен: "Имам върху какво да работя много още. Много ме е яд, че когато се включвам в атака не търся далечния удар, а по този начин лиспва изненадата. В по-сериозните мачове, срещу по-силните отбори дори избягвам да атакувам, а предпочитам да си покривам зоната. Поставил съм си като лична цел - да подобря този компонент от играта. Иска ми се да бележа по-често"...
Сам си призна. Но категорично отказва да говори за силните си страни. Е, в такъв случай с тази нелека задача ще се заеме автора. При Спасов се наблюдава един феномен, когато говорим за български крайни защитници. За разлика от 95 % от всички тях, той може да центрира и го прави много добре, дори когато е на скорост без да спира и обработва топката. На всичкото отгоре, когато изпълнява тъчове те наподобяват на онези, които сме свикнали да гледаме от онзи пич англичанина - Рори Делап. Добре де, малко по-слабо - като Рийзе. Като хвърли, да се чуди човек дали с ръка или с крак е изпратил топката в полето. Именно това умение на Алекс позволява родените през 1994 година армейци да разиграват и заучени положения. Пропуските във фаза атака, защитникът обаче компенсира с действията си пред собствената врата. Именно там той е най-полезен с борбеността и бързината си, изключителното умение да отнема топката и изчистените шпагати...
Всичко казано дотук щеше да е безмислено, ако младокът не притежаваше и страхотен характер, който го превръща в непримирим биткаджия и не му позволява нито за миг да се примири с резултата и събитията на терена. Горе-долу като като кумирите си Роберто Карлуш и Дани Алвеш от любимата му Барселона, но за разлика от втория не може да симулира... Дано и не се опитва де!


Явор ПИРГОВ