 |
| сн Личен архив |
Беше преди няколко години. Говорех по телефона със Спас Джевизов, който по онова време беше шеф на ДЮШ на ЦСКА. Беше запъхтян. Помислих, че пак се е хванал да опесъчава или да запълва дупките и неравностите по терена. Да, той не се чудеше с коя майка да се заиграе на кафето или кой да му прави компания за една ракия, но това е друга тема... Оказа се, че не държи лопатата. "Ела да видиш какво бижу си имаме", ми каза той. Признавам, че наистина ми стана любопитно какво "бижу" го е накарало да се задъха. Отидох. Все си мислех, че ще видя я автобус за школата, я нормална екипировка, или пък топла вода в банята... Не! "Гледай, гледай. Ей, този в центъра с топката в крака", ми посочи той... Тогава го видях... До предишния ден бе капитан на Левски, а сега носеше червената фланелка.
Не, това не е историята на Футболния Юда, а на един страхотен талант, който не търпи да се подиграват с него...
Името му е Георги Амзин. Роден е на 2 март 1992 година в София. Началото всъщност е прозаично и наподобява на историите на много други деца, тръгнали по дългия и труден път водещ към професията "футболист".
Първите стъпки момчето прави в отбора на Витоша Бистрица (още преди Бойко Борисов да заиграе там), когато е на 6 години. Тогава получава за първи път и фланелката с номер 8, цифрата, с която не се разделя и до момента. Скоро талантът му е забелязан от Стефан Колев - Доктор Менгеле (шампион с ЦСКА, Литекс и Славия), който е семеен приятел. Именно той съветва бащата на младока да го запише в някой от софийските отбори, където перспективите са по-големи. И така Георги се озовава в Левски "Раковски". Там започва да тренира под ръководството на Валери Начков. Специалистът изиграва огромна роля във формирането на младия футболист. Съвсем скоро Амзин печели няколко награди за най-техничен състезател и за голмайстор. След 5 годишен престой в столичния квартал "Иван Вазов", той е привикан в по-представителната формация на Левски от "Герена". В началото тренира с една година по-големите, чиито наставник е Николай Тодоров-Кайзера. След това Георги е пратен при връстниците си, където получава и капитанската лента. Първият му сезон е наистина впечатляващ, а отборът завършва без равен и загуба. През втория сезон обаче в лазарета влизат по-голяма част от защитниците на тима и треньорът го връща в ариергарда. В началото той стиска зъби, все пак нали е "в името на отбора", но след няколко двубоя пита наставника си, докога ще продължава да го мъчи на позиция, която не му допада и не се чувства пълноценен. Отговорът е смразяващ: "Други ще са халфовете. Ти вече си защитник". Младокът обаче отказва да се примири, защото иска, когато играе да го прави с любов, а не по задължение. Наказанието не закъснява. Отнемат му капитанската лента. И това не помага. Стига се до среща с шефа на школата - Руси Гочев. Последните думи на началника са: "Или ше играеш в Левски, кадето ние ти кажем, или изчезвай"...
Любовта към играта обаче не е като лентата. Нея никой не може да му отнеме. С насълзени очи той си тръгва. В следващите часове на дневен ред е дилемата къде да продължи да тренира: "В голямата марка ЦСКА, или в суперлукса на Литекс?". Решението е взето благодарение на една близка жена. Не е ясно тя колко разбира от футбол и запозната ли е със ситуацията в ДЮШ, но когато чува вариантите отсича: "Много ясно, че в ЦСКА". Така и става...
На "Червено знаме" започва новият, истинският футболен живот на Амзин. "Тук сякаш намерих моя дом. С отбора бяхме като едно голямо семейство. Треньoр ни беше Сашо Борисов, с когото спечелихме купата на България, след това ни пое Антон Димитров-Пирожката. С него ми беше най-силният сезон. От 25 мача вкарах 22 гола"... Какво ли са си мислили в този момент на "Герена"? Няма значение. Важното е, че идва моментът, в който Георги получава повиквателна от Адалберт Зафиров за първия отбор. "Трябваше да играем с Черноморец Бургас. Те ни поведоха с 2:0 и в 65 минута аз влязох в игра. Беше велико. Няма как да го опиша с думи. Сякаш бях в друг свят и не можех да повярвам, че е истина", обяснява той, като скромно пропуска да сподели, че след този мач заминава с отбора си на турнир в Свищов, където печели наградата за най-добър нападател. Следва тежък период, в който контузии вадят голаджията от терена. Това обаче не променя отношението към него и наскоро той подписа професионален договор с армейците.
И това беше най-правилното решение. Защото щеше да е престъпление да се изпусне футболист с великолепен контрол върху топката, който умее еднакво добре да бележи голове или да дава последния пас. Е, малко по-бавен е при набиране на скорост, но вие може ли да посочите един съвършен...
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment