А защо трябва вината да е персонализирана, се пита в задачата. Собственикът? Ок, напоследък контролния пакет на клуба акции попадат в ръцете на егати типовете. Като започнем от един исландец, приличащ на извънземно и стигнем до един порно-магнат, за когото е добре да се спомене, че ни еба майката и това му е бизнеса, все пак (малко закачка).
Кой е виновен, питам? Бай ти Аврам Грант, на Кокала приятеля ли? Този треньор закара Челси на финал за ШЛ, където Джон Тери се подхлъзна и такова майката на сините от Лондон. Защо да му се сърдим, явно не е случаен, та самия Жозе не успя да закара Челси до заключителния мач.
Ама това за сношението не го мисля, използвам терминологията заради закачката с порно-магната от официалната ложа на нашия стадион на легендарната улица „Green street”. А между другото, не знам какво и е зеленото на тази улица, няма такъв ориент, ужас.
Затварям скобата. И така, собствениците и мениджъра не са виновни. Спортният директор, който и да е той, долу ръцете и от него.
Хайде да погледнем и футболистите. Няма какво да ги гледаме. Лимонада до лимонада. Че дори и немец имаме в отбора. Само като чуя, че фланелката на Уест Хям се носи от футболист на име Румпелбергерщихценбахтрунгайер или нещо от този род, ми става лошо, но той е пич, щом е на „Ъптън Парк”.
И изобщо има ли смисъл да се търси виновен? Ами изпаднахме и това си е. Въпрос на регламент, щом е заложено, че три отбора трябва да слезнат надолу, нека да е така. Щом Уест Хям цяла година не е показал футбол и достойнство да е в елитната лига на Англия, значи е заслужил да изпадне в Чемпиъншип. Сега няма да обяснавам, че това е може би най-равностойната лига в света и има толкова привърженици по света и конкретно в България, че е додстатъчно интересна.
Изпаднахме и това си е. Наслушах се цяла пролет на утехи от болни мозъци, които нямат любим отбор в Англия, че не е възможно Уест Хям да се пребори за многохилядния олимпийски стадион в Лондон, а да изпадне от Премиършип. И какво стана – възможно било.
Въпрос на футболна култура е дали просто ще пуснеш една сълза поради този факт или ще отидеш да хвърляш камъни по клубния автобус и ще кълнеш всичко живо в него. Аз лично съм от първата категория запалянковци, защото повече обичам тази игра, отколкото я мразя. Замислете се малко, не е ли вълнуващо да продължиш да се надяваш на нещо хубаво, отколкото да започнеш да отричаш и да търсиш причини за неща, които не зависят от теб и в случая са далеч от теб.
Мисля си, че на това моето му викат любов. На работното си място имам една стеничка, на която има календари и разни други интересни неща на Уест Хям. Тази стеничка ще си я гледам всеки ден и следващия сезон. Там съм си сложил една специална коледна картичка, подписана от целия борд на директорите на клуба и всички футоблисти на Уест Хям специално за мен. Сега вместо да късам и махам, аз ще прибавя нещо. Защо ли? Вече обясних. Защото обичам футбола. А това е голяма, огромна привилегия и трудно се обяснява на такива, които предпочитат да мразят и да отричат, вместо да обичат.
Желю Станков, в-к "Тема спорт"
No comments:
Post a Comment