Червено дежа вю

ЦСКА игра страхотно и съвсем резонно спечели на неособено гостоприемния за червените стадион под Аязмото с 2:0. И това е последното нещо, което трябва да радва армейските фенове. Голяма работа, че тимът от Борисовата градина си е гарантирал 3-тото място. Чудо страшно, че 31-кратните шампиони са наказали Илиан Илиев и са нанесли 2-ра домакинска загуба на заралии за този сезон. Неособено впечатляващо е и това, че Спас Делев пак вкара - ами то му е за 12-ти път през сезона... Друго е най-радващото, най-оптимистичното и най-показателното. А то е, че  всички, които обичат този отбор, преживяват своето дежа вю или както се казва: Този филм май сме го гледали вече. Но беше отдавна...



Все още не се досещате за какво говоря, нали? Добре, върнете се 24 години назад. Тогава всичко започна с един злополучен мач в Австрия, където Димитър Пенев и неговите голобради момчета загубиха с 0:3 от Сваровски Тирол. Сега началото отново бе дадено в страната на Моцарт. Но този път емоциите бяха в съвсем друг полюс. Милен Радуканов току-що бе поел отбора и ЦСКА победи не кой да е, а най-популярния и титулуван австрийски отбор - Рапид Виена. За броени часове преводачът ни убеди, че може да бъде страхотен мотиватор и тактик. Така както преди 2 десетилетия го направи Димитър Пенев. Преди да определите тези думи за светотатство се замислете - когато Стратега пое ЦСКА след разформироването през 1985 година, във визитката си той нямаше нищо повече от "стажант при Паро Никодимов на "Армията" и "наставник на Димитровград". Чичо Митко обаче получи картбланш и всички знаем продължението - 4 купи в един сезон (1989), полуфинал в КНК (1989), Купа на България (1988), шампионска титла (1990), а от Борисовата градина в посока Европа тръгнаха Ицо Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов, Трифон Иванов...
Те си тръгнаха, ерата на този дрийм тим свърши, а за запалянковците останаха прекрасните спомени и надеждите да видят отново този безжалостен отбор, който мачка всичко по пътя си. На няколко пъти през тези 2 декади имахме усещането, че това ще се случи, но уви... Селекцията на Паро Никодимов през 1992 година блестя само един сезон, Гочето Василев през 1997 година спечели титлата, но при него така и нямаше дългосрочна стратегия, 5 лета по-късно Стойчо Младенов триумфира "на говеждия сезон", но след това фатални грешки в селекционната политика унищожи всичко, а повторение на упражнението видяхме и преди 3 сезона... За да дойде Милен.
Забелязахте ли какво сътвориха армейците в Стара Загора? Не, те не се стремяха да излъжат домакините. Те ги смазаха, изнесоха урок по импровизация и прецизна тактическа дисциплина. Така както го сториха на 26 февруари срещу Левски на "Герена". Нима е случайност, че това бе първата победа на червените в Подуяне след 1987 година, когато я завоюваха Димитър Пенев и подопечните му? Ето за онзи отбор ни наподобява и сегашния. Да, Спас е далеч от Стоичков, но пък има неговия хъс и спортна злоба, Платини е неуловим, като Любо Пенев, карето в защита (Стоянов, Попов, Трифонов, Бандаловски) е толкова непробиваема и в същото време агресивна, като вала изграден от Джеки, Туньо, Дечо Младенов, Емил Димитров, а след това към тях се присъедини и Митко Младенов.... Не можем да пропуснем и халфовата линия. В края на 80-те години ЦСКА разполагаше с Иво Киров, Коцето Янчев, Георги Георгиев и Лъчо Танев или както се казва - работохолизъм и импривизация събрани в едно...А сега? Тошко Янчев и Боби Галчев - не спират за миг и логично са мечтата за всеки японски работодател, а Маркиньос, Бадема, Нелсън и Сашко Тонев са способни да надиграят всеки един опонент ек на ек и същевременно да дадат великолепен извеждащ пас...
Най-радващото е, че въпреки на терена няма място за всички, никой не се сърди на Радуканов, че не е сред единайсете, както никой не мрънкаше срещу Стратега, че седи до него.
Дежа вю. Ето това се случва с ЦСКА в момента. Най-сетне армейците са на път да се сдобият с великолепен отбор и страхотен колектив, както преди повече от 2 десетилетия. Сега обаче всичко е в ръцете на ръководството. Искрено се надяваме те да не се подведат по сладките приказки на разни мениджъри и не започнат пазар на кило. Ясно е, че червените нямат нужда от безброй перли. Още по-важно е наставникът да получи време и доверие да работи... Видя се, че неговата селекция получи благословията на запалянковците, а те рядко грешат.