7 May 2011

Трудов спор: нашето работно време

Вашето работно време не трябва да превишава средно 48 часа на седмица, освен ако вие сам не направите изричен избор за обратното или ако работите в сектор, за който важат специфични правила



Нормалното ви работно време трябва да бъде отразено в трудовия ви договор или в подобен документ, съдържащ основните условия, при които сте наети.
Освен изпълняването на нормалните ви трудови задължения, вашата работна седмица включва също: обучение, свързано с работата ви; времето, през което пътувате във връзка с работата, напр. ако сте търговски представител; работни обяди, напр. бизнес обяди; времето, прекарано в работа в чужбина, ако работите за компания, базирана във Великобритания; платената и някои видове неплатена работа извън работното време; времето, прекарано на работното място като „дежурен” или „на повикване”. В този смисъл има съдебна практика на съда на ЕО, според която: Когато работникът е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато работникът е длъжен да изпълни задълженията си при повикване, но не и да прекарва дежурството на място, определено от работодателя, работното време е само времето, през което действително е положен труд.
Ако имате две различни работи, вие можете да изберете едно от двете:
- да решите да сключите споразумение с работодателя си за дерогиране на
нормално установеното работно време от 48 ч., ако наистина общо ви се събират
повече от 48 ч.
- да намалите работните си часове, за да спазите лимита от 48 ч.
Какво не се счита за работа или какво не включва вашата работна седмица? Тук трябва да посочим: почивки, в които не се извършва работа, напр.обедни почивки; нормалното пътуване до работа и от работа; времето, в което сте дежурни или „на повикване” извън работното място; вечерни и дневни класове/курсове, които не са свързани с работата ви; пътуване, извън нормалните работни часове; неплатено извън работно време, за което вие сте изразили доброволно желание, напр. оставането до по-късно, за да привършите дадено нещо; платен или неплатен отпуск.
Дерогиране на 48-часовата седмица (нарушаване на правилото за 48 ч.)
Ако вие сте на 18г. или повече и искате да работите повече от 48ч. на седмица, вие можете да изберете да нарушите лимита за 48 ч. Това трябва да е доброволно и направено в писмена форма. Тази уговорка не може да фигурира в споразумение с всички наети работници, както и вие не може да бъдете уволнен или несправедливо третиран, ако откажете да попълните подобна декларация. Ако подпишете, че сте съгласен да работите повече от 48 ч., имате право да се откажете от това по всяко време, като дадете предизвестие за това в срок от една седмица до 3 месеца. Ако не сте се споразумели предварително за срока на това предизвестие, тогава
единствено трябва да спазите едноседмичния срок. Имате право да се откажете от по-дългото работно време, дори ако то е залегнало като част от трудовия договор, който сте подписали.
Следва да се отбележи, че ако сте под 18 г. и над възрастта, допустима за напускане на
училище, вие сте класифициран като „млад работник” и за вас ще важат други изисквания, свързани с ограниченията на работното време.
За кого не важи лимитът за 48 ч. работно време?
Вашата работна седмица не се влияе от установените ограничения, ако вие работите в следните сфери: работа, при която може свободно да избирате колко продължително ще работите (напр. изпълнителен директор); военнослужещи; спешни услуги и полиция са изключени при определени обстоятелства; домашни помощници в частни домове; работниците в морския транспорт; мобилни работници във вътрешни водни пътища и езерни области; работници на риболовни корабни съдове.


Даряна Коцева

No comments:

Post a Comment