Кой е реалният ми работодател?

Този проблем възниква често пъти на строителната площадка. Правилният отговор понякога трудно може да се даде от външен човек, който не е добре запознат със структурата на този бизнес.



Усложненията които произтичат от това могат да бъдат о всякакъв характер. Честа практика е по малките строежи да работят хора с липсващи документи, на които им се заплаща в брой. На по-големите обекти пък работниците които са законно наети се сблъскват с редица усложнения по организацията на работата.
Често пъти исковете за компенсации идват от страна на хора, които са се регистрирали като self-employed но де факто отношенията им с работодателя са изцяло на основа “наемник-работодател”. По-нататъчни усложнения възникват когато работодателя изиска Ltd. регистрация, за да бъде човекът нает на работа.
И за да се дообъркат съвсем нещата, имаме от другата страна на казуса и агенцията която праща работници, без да носи за тях отговорност в качеството им на employees.
Резонно е да се зададе въпросът : какво пречи на тези отношения да се опростят и да има яснота кой е работодателят, кой е наетият и кой каква отговорност носи ? Това, което вероятно най-много пречи на разрешаването на въпроса е фактът, че строителството е една от най-доходоносните индустрии и поради това стремежът да се избегне плащането на данъци в пълен размер и поемането на отговорности ще бъде винаги налице.
Да вземем за пример една нова компания, в която има регистрирани 5 директора и 0 наети работника. Всеки от съответните директори работи “само” за компанията Х и е неин съпритежател. Ако един от петимата директори въведе лицето Y да работи за компанията Х, всеки от нейните директори ще фактурира месечни трудови възнаграждения за себе си и за Y. Компанията Х постоянно има нужда от работна ръка. Чрез агенцията обаче тя наема работника
В за извършване на определена работа. За негов лош късмет обаче Б претърпява трудов инцидент на работното място и бива откаран в болница със сериозна контузия. Кой носи отговорност за претърпения от него инцидент ? Разбира се, това е неговият работодател, но кой е той в случая ? Дали е агенцията, или пък компанията Х, или пък “самонаетия” нает Б. Трудно е да се реши казусът. Едно е ясно, никой не иска да носи отговорността в ситуацията.
Това неизбежно усложняваи нашата дейност като правна кантора – дългият процес по намирането на отговорната страна в подобен случай.
Погледнато принципно, агенцията няема лицето Б и го преотстъпва на компанията Х. Нейна е отговорността да осигури безопасни условия за труд на Б. Ако издавате фактури за заплащанията които получавате значи, по данъчното законодателство вие се водите като contractor (изпълнител). В една компания от петима директора и един работник (изпълнител), въпросните директори трябва да полагат грижа по закон, в качеството им на мениджъри на проекта. Реално обаче се получава парадоксът, че полагайки физически труд и издавайки си
инвойси за възнаграждения, те се квалифицират по всички показатели като самонаети изпълнители (contractor) и респективно – като наети работници (employees). Tова е една малка част от невероятно заплатените ситуации в британската правосъдна система, които се получават тогава, когато трябва да се определи отговорната страна при един трудов инцидент.

За повече информация и професионален съвет, тел. 02088261361, 07886658810