„Football is a simple game; 22 men chase a ball for 90 minutes and at the end, the Germans always win”.
Бързам да внеса поправка в легендарния цитат на Гари Линекер, докато някой не ме е изпреварил. Футболът е проста игра, 22-ма мъже тичат след една топка в продължение на 90 минути и накрая Лео Меси вкарва топката във вратата.
Вярно е, че когато треньор на единия отбор е Жозе Мауриньо мъжете обикновено са 21, но това е част от играта. И за да приключа едната част от спора от сряда вечер на „Бернабеу”, ще споделя, че в живота присъди се дават и за опит за убийство. Има го във всеки НПК (наказателно процесионален кодекс). Ха сега си върнете лентата и вижте както направи Пепе срещу Даниел Алвеш. Не го бил докоснал... А трябваше ли да му счупи крака? И от това щеще ли Мадрид да спи спокойно, че след една седмица му предстои да се сблъска отново с деветото чудо на света, каквото безспорно е Лео Меси. Преди години баскетболистите се делеха на Майкъл Джордан и останалите, сега футболистите се делят на Меси и другите.
Неуспешният опит на Пепе да транжира десния крак на Алвеш е апогей на това, което представлява Реал Мадрид в момента. При Мауриньо, за когото всяка работа, всеки нов клуб е като смяна на местопровеждането на събранието на сектата му, нещата са именно такива – футболистите се превръщат в зомбита, които с цената на всичко са готови да спечелят трите точки. Когато трябва да победиш, не е задължително да играеш по-добре от съперника, в играта ги има и провокацията, и дебненето, и симулацията, и защитната тактика и всичко, което си помислите, но нищо от това не струва пукната пара, когато на емблемата на мекия ти треньорски стол стои логото на най-великия клуб в света, а именно Реал Мадрид. И точно този клуб е дал купища пари след дълъг период без Шампионска лига на треньор, който знае как стават нещата.
В живота често стават грешки, но не може последните ти години във футбола да разчиташ винаги на това. Наредил си три защитни вала и чакаш Барселона да сбърка. Е, с Интер миналия сезон някак си се получи. Сега обаче съдбата си го върна, за радост на всички, които обичат футбола само заради това, че това е един вълуващ, красив и уникален спорт, при който все пак за победител се обявява този, които вкара топката във вратата повече пъти от съперника. Да, Барса го направи. Пак. Отново. За кой ли път. Отборът, който вече мина границата на съвършенството продължава напред.
Мисията на Мауриньо никак не беше лесна. Той получи доверието на целия футболен свят като човека, който трябва да някак си да спре непобедимото зло от Каталуня. Всички, които не обичат Барса или просто вече им е безинтересно да гледат този тим, който е по-силен от природата, искат да се намери някакво противодействие. Когато фармацевтичните компании не могат да намерят лекарството, португалският гений бе длъжен да направи нещо или поне да опита да го направи. А той подведе всички!
В дома на Реал, в храма „Сантяго Бернабеу” нямаш право да свалиш гащи, ако ще да си с двама човека по-малко на терена, а при съперника да има петима клонирани Меси. Просто във футбола има постоянни, непреходни величини и изобщо светът светува на база историята и традициите.
Това не бе обикновен мач. Целият свят бе на един стадион и Мауриньо много добре знаеше това. Той усещаше, че ако победи, всичко ще е в краката му. Но за да направиш нещо, най-напред трябва да го поискаш. От сряда вечерта насам Жозе е най-обикновен предател и вече може да мести сектата си на друго място, където да произведе поредните футболни зомбита. Жалко за клуба-гигант Реал Мадрид. Жалко за тримата прекрасни нападатели, които започнаха мача с анцузи, а не с фланелки и гледаха тъжно от пейката как лека полека всичко отива по дяловите, защото Специалния отново бе решил да превърне половината си в специална автогара, на която постоянно паркират автобуси и не тръгват, защото нямат крайна цел и посока.
За играта Барселона май е казано всичко. Чудно е само как испанските журналисти измислят заглавия след вечер като тази, в която за не знам си кой път Лео Меси прави с топката каквото си поиска и то точно тогава, когато цък-цък футбола на Гуардиола леко зацикля в завършващата си фаза.
„Барса пак победи с голове на Меси” е много тривиално. „Меси ги омеси” също е доста използвано. „По дяволите, има ли кой да спре Меси” е заглавие, което увисва, защото се вижда, че няма кой да го спре. Не им завиждам на колегите от Испания, когато пред тях светне белия екран на компютъра и след мачове като този полуфинал за Шамионска лига трябва някак си да озаглавят материала си за победата на Барса над 2:0 над Реал Мадрид.
Един слънчев ден може би всички на тази планета ще осъзнаем, че сме живяли по времото на един необикновен футболист, чиято игра е симфония, чието докосване е вълшебно, чието движение е грациозно като на сърна и чиято усмивка е по-чиста от момина сълза.
Това момче е като гост от друг свят.
Татко носи, Лео Меси, да живей, живей футбола. Свръх човекът от Аржентина обаче поставя играта в опасна плоскост. Състезанията, в които участва Барселона, вече са като надбягване с един кон. Нямаше никаква гаранция, че ако Реал на Жозе искаше да бие Барса, щеше да го направи. Наред е Манчестър Юнайтед на Сър Алекс. Сещате се, че целия свят ще вика за англичаните, не за друго, а за да има някаква тръпка.
За да бъде спасен футбола, трябва да има някаква интрига, да има нещо неизвестно, да съществува противопоставяне, да има предпоставки за съперничество. При тази Барса обаче това няма как да стане, поне в близко бъдеще.
Желю Станков, "Темаспорт"
No comments:
Post a Comment