Събуждаш се със синьо око в синята си стая. Обличаш сините дънки и сините кецове. Шефът ти е със сини очи и синьо виждане към професията. Обядваш син домат със синьо сирене, жадуваш за нещо повече, десерт - сини сливи. Храниш и синигерчето. Гледаш филма "Синьо лято". След тренировката със синия анцунг паркираш синята си кола пред синия стадион и най-накрая се любувам на синия любим отбор.
Ако в четвъртък Левски отстрани Спартак Търнава, отиваш в „Син Сити”. На следващата вечер там сигурно на фона на сини светлини с Джони – син етикет ще празнуват и футболистите...
Върху идеята от рекламата на попурямна марка бира може да се импровизира още. Щом насред лято близо двайсет хиляди зрители почти напълниха стадион „Георги Аспарухов”, това означава, че по това време на годината няма голямо значение в какво състояние се намира отбора, още повече ако мача е първи за лятото. Левски за първи път не игра нито една контрола в София преди старта на сезона и това бе допълнителна притегателна за зажаднелите за сини емоции привърженици.
Това, че от клуба очакваха десетина хиляди запалянковци, а дойдоха близо два пъти повече означава, че футболната култура на българина никак не се е променила. Ако пък това не е вярно, още по-добре.
Но реалността е такава, че за да се поддържа това ниво на посещаемост в следващите месеци, преди това Левски трябва да си осигури по-дълготрайно участие в Европа. Максимумът като аудитория на „Герена” е пълен стадион до дупка, тоест малко под 25 хиляди зрители. Това е при участие в групите на Лига Европа и то при положение, че сините започнат добре и имат някакви шансове, както беше миналата година. Не на последно място и отбора трябва да играе добре.
Ако съпериците са от друга черга и идват тук с повече от половината си резерви, гледката ще е подобна на тази от мачовете с Лацио и Залцбург.
Трябва да се отчете, че на международни мачове и вътрешни дербита, голяма част от публиката пътува от провинцията. Тоест, малцина са тези, които могат финансово да си позволят ежеседмично посещение на мачовете на Левски. Или по-точно, малцина са тези, които ще прежалят средства, за да викат за сините, ако те не са в цветущо състояние.
Припомняме, че Левски има право да заяви националния „Васил Левски”, но това ще е при положение, че от „Герена” преценят, че клубния стадион няма да побере всички желаещи да гледат мач наживо. Това може да се случи само, ако Левски прескочи групата си и еуфорията достигне нива отпреди 5 години. Или пък следващата година се закваси морето и пак някак си сините се намърдат в Шампионска лига, но това е съвсем друга писта и по-добре да не си чешем езиците излишно.
За всички ни е ясно, че ако Левски не влезе в групова фаза на Лига Европа, ще видим как „Герена” опустява до свиването на обичайните 1000 – 3000 зрители на мачовете във вътрешното първенство. Общо взето по това време на годината ще чуете познатата фраза „аз на тия на мач няма да им стъпя, докато...” като продължението на изречението има няколко обичайни варианта, които включват липсата на подходящ директор, треньор, футболисти, неналагането на юноши... Има и такива, които ще направят препратка към Тодор Батков, който обаче на този етап се оказва безалтернативен що се отнася до финансирането на бездънната яма. А ямата той си я направи такава още преди 5 години.
Дори е цяло чудо, че в Левски се случи лятна селекция и тя никак не е лоша, въпреки че това още не е доказано напълно. Клубът хвърли половин милион за освежаване на два сектора от трибуните, а тази инвестиция може да се окаже супер излишна, ако един ден дойдат онези държавни милиони и Баждеков започне да изгражда един по един нови сектори в близост до терена.
Ако такъв процес изобщо започне, на „Герена” трябва много добре да си дадат какви са икономическите и футболни реалности. Левски има нужда от някакви олекотени трибуни като на някои британски стадиони или нещо подобно на Ловеч. При максимум двайсетина хиляди зрители, може да има още 20 процента като резерв и то, както вече споменахме, при извънредно голяма еуфория.
Ясно е, че все повече сините, а и другите клубове ще трябва да разчитат на фенската маса и най-вече на благодетелите си собственици, които всеки месец бъркат в други джобове, за да запълнят футболните дупки. Пари от телевизионни права ще има, но параметрите ще са символични, това е ясно, защото пазара е такъв. Реклами отсъстват. В четвъртък на „Герена” отстрани имаше пана само на фирмата, която осигурява екипировката на Левски, на основния спонсор и още една-две от обичайните фирми, които вероятно доставят нещо или някакви услуги на бартер. Дори я нямаше и съвременната електронна апаратура със сменящи се реклами, а огромни пространства зееха в черно. Тук ситуацията е малко особена и необяснима за обикновения зрител. При толкова хиляди мъже на едно място наживо и още много пъти повече пред телевизонния екран, не е нормално на стадиона да няма нито една реклама на бира или пък каквато и да е разхладителна напитка. И все пак е лято.
Започнахме със синьото, завършваме с черното. Разстоянието е много кратко. Символично казано, ако Левски иска всичко наоколо да е в синьо, трябва да се развива не по начина, в който го прави в последните години. Иначе опасността от черното е реална и като нищо може да се случи или в следваща седмица или малко след това. Споменахме, че поради особеностите на българската футболна култура, запалянковците са на стадиона, само ако имат гарантирата радост или видят достатъчно предпоставки за положителни емоции.
Такива в първия за сезона мач имаше, макар и само за две минути. Опасността от черното бе надвиснала и изведнъж всичко стана синьо.
Желю СТАНКОВ, в-к "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment