Едва ли в момента има трезвомислещ човек, който да е в пълно душевно равновесие, адекватен и необременен от злоба, завист и комплекси, и който да не признае съвсем искрено и чистосърдечно, че в момента ЦСКА е най-добрият отбор в България. Повтарям - в момента и най-добрият в България, т.е. не съвършен, а по-добър от другите.
Един от тези, които правят разликата между армейците и останалите е Спас Делев, или както обича да го нарича колегата Атанасов "Спасе, Спасе, гол".
Поредното доказателство за за превъзходството на червените бе в събота вечер срещу Литекс. В мач, в който дребосъкът от село Ключ буквално се подигра със съперника. Именно този двубой роди фразата (дело на един от най-обещаващите млади таланти у нас – Пламен Гавазов) "Stop Spas, save Litex" или казано на наш език "Спрете Спас, спасете Литекс". Сега ще я видоизменим леко, защото не е ли по-правилно да се каже "Спрете Спас, спасете интригата в първенството". Не сте ли съгласни? Добре. Помислете какво е способен да причини реактивният нападател на ЦСКА на двойката Данчо Милиев - Рисп (може по свой избор да замените единия с Иво Иванов), които в сравнение с него изглеждат като стар ЗИЛ при гонка с Порше Бокстер.
Така че съвсем нормално е представянето на Делев да предизвиква душевен оргазъм. Абсолютно закономерно е то да роди и всевъзможни сравнения, да се търсят аналогии, да се рисуват икони... Сега обаче е лесно. В следващите редове ще избягам от възможността да се упражнявам в красноречие и да търся най-силните епитети, за да опиша момчето, което лично аз определям като Хищник. Такъв го видях още преди 4 години...
За Спас вече се знае много. Дори почти всичко. Само да напишете името му в интернет и чичко Гугъл е винаги готов да предостави богата информация, но има нещо, което така и не се разбра, а именно кога е първата среща между Милен Радуканов и Делев и кой определи бързака за "безсперспективен" и "нищо особено".
...Беше пролетта на 2008-ма. На стадиона в Елин Пелин местният Левски (трети в касирането на Югозападна В група) приемаше лидера Пирин Г 15 Благоевград. Не можех да пропусна този величествен сблъсък и не съжалявам, че пропътувах разстоянието. Тогава за първи път видях Спас, който водеше атаката на гостите. Персонален пазач му бе именно Милен Радуканов, на който помагаше юношата на Левски Георги Вутков, а Бисер Иванов - Легендата се подвизаваше като централен нападател. Вярвайте ми, че това, което направи Спас със сегашния си наставник не го е вършил и Франческо Тоти със Сандро Неста. Надбягвания, финтове, разминавания... В един момент мислех, че съдията ще прекрати за момент мача, за да даде възможност на екип чекръкчии да въстановят пораженията. В крайна сметка Пирин победи, а Делев, разбира се, вкара. Мачът свърши, но аз бях твърдо решен, че искам да видя това момче час по скоро в елита. За ЦСКА тогава дори не си помислих, защото по това време на мода бе звездната селекция на Стойчо Младенов и затова се насочих към Черноморец. Посланието до Димитър Димитров - Херо бе изпратено чрез общ приятел. Не знам доколко е бил ентусиазиран наставникът на акулите, но все пак изпроводи главния скаут на бургазлии Златко Янков да проучи момчето.
Къде е ходил Фара, какво е гледал, какво е видял и колко разбира от футбол и до днес е енигма, но докладът му звучи горе-долу по следния начин: "Не става. Нищо особено. Лимитиран е, а и много нисък". А така?! Това се казва специалист! Но не му се смейте! Все пак подобна е била реакцията и на легендарния треньор на Байерн Мюнхен Златко (случайно съвпадение на първото име) Чайковски, когато за първи път е зърнал Герд Мюлер.
"За този всеки ден трябва да подстригваме тревата. Да се маха", отсякъл специалистът, но малко след това заразен от доброто настроение на останалите в отбора, които не спирали да се подиграват на бъдещия велик голмайстор, склонил. "Всеки цирк има нужда от мечок. Нека остане"... Историята след това е известна на всички.
Горе-долу така става и при Спас. Не минава много време от момента, в който нашият Златко, демек Янков се кахъри, че е пропътувал толкова път, за да гледа "късака" и... Делев преминава с ЦСКА, като преди това е изхвърлил армейците от турнира за купата.
Стартът е шеметен, свръхзвуковият нападател влезе в сърцата на феновете с феноменалния си гол в Москва срещу Динамо. Постепенно обаче Делев изпада в дупка. Причината обаче са алогичните треньорски назначения. Андоне, Гьоре и Дочев като цяло се справят толкова добре в Борисобата градина, колкот би го направил абориген току-що назначен за системен администратор в "Хюлет Пакард".
Като върха на недалновидността им (пропускаме фактите, че те бяха в основата на разбиването на колектива и изцеждаха силите на играчите, а сетне ги възстановяваха с болкоупокояващи и витамин Ц) бе, че когато гласуваха доверие на Спас го пращаха да играе по тъча. Момчето все по-често се заседяваше на пейката и в един момент бе на път да си тръгне. За щастие дойде Радуканов.
Именно доскорошният преводач в ЦСКА протегна ръка на Спас и показа, че държи младокът да остане. Все пак му бе сърбал попарата и знаеше какво може. Постави го на правилното място. Повярва му. И Делев му се отблагодари. Хищника се възроди. Превърна се в звяр, на който никой не можеше да противодейства, камо ли да го спре, а феновете изпадат в истерия в момента, в който той стъпи на терена. Те обожават начина, по който нападателят поставя съперника на колене и след това победоносно вдига ръце. Той е техният гладиатор.
...Да, вече е късно. Спас не може да бъде спрян!
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment