Макар и в разклатено здраве, легендата Сесар Луис Меноти говори по актуалните теми в световния футбол. Седнал между снимки на Че Гевара, Борхес, Пеле и Жирес, в кабинета си световният шампион от 1978 г. разкрива тайната на успеха.
Да започнем с Ривър. Аржентина е разтърсена от изпадането на отбора, а светът – от изстъпленията на агитката…
- Това с агитката е ужасно. Хулиганите създават ужасни проблеми на полицията и държавата. Нормално бе да протестират, но не по този начин. Друг въпрос е, че политиците ги познават и използват. В обществото ни има много маргинали, продукт на дългогодишната културна деградация, която засегна средната класа на аржентинското общество. На младите не им пука, дрогират се, нямат социална отговорност. И това избива в случки като тези.
Какво предлагате?
- Футболът трябва да изясни ролята си в аржентинското общество. За нас той е културен феномен. Нашият социален модел е формиран от емигранти, печелили публичност чрез футбола. Четирима италианци са основали Бока, трима испанци – Сан Лоренсо. В резултат са се получили различни социални прослойки вътре във футбола. Днес той се владее от бизнеса, лъжата, далаверата… Деградацията е колосална, а държавата стои и гледа. Защо институциите още не са обявили Бока Хуниорс във фалит? Аз ще ви кажа защо – методите им са виетнамски.
Изгарят им къщите, убиват децата им а те стоят и гледат… Ние сме в будна кома.
Властите твърдят, че не се намесват, за да има „футбол за всички”…
- Каква власт е тази, която оставя 14 от най-силните си клубове да фалират? Или са глупаци, или имат изгода. Плащат на 90 журналисти да ги крепят.
А Грондона (б.р. – шефът на аржентинската федерация)?
- Вече твърде лесно се хвърля цялата вина върху Грондона. Разбира се, че я носи. Но той управлява вече 30 години, защото 10 или 15 клуба го поят, хранят и поддържат. Имат щастието, че докато Венесуела изнася петрол, а Боливия – калай, тук има само футболисти за износ. Които обаче играят все по-зле. Хаосът е страшен.
Звучите стряскащо.
- На всичкото отгоре аржентинската суета понесе страхотен удар от начина, по който Испания играе и печели. От стила на Барселона, който навсякъде у нас е отричан, просто защото така играеше Аржентина навремето. Когато играеха Риял, Ди Стефано, Сивори, или Муньос, Морено, Педернера, Лабруна и Лостау. Наричаха ги Кавалерите на Смъртта, защото си подаваха по 80 паса и те убиваха. А като ги гледам сегашните, мадре миа! Когато говоря за културна деградация, нямам предвид само да се чете Борхес. Във футболната култура не рядко подаваш назад, за да спечелиш метри напред. По мое време когато центрирахме, ако топката не кацнеше точно на главата на нападателя, те овикваха. Днес дори не знаят да бият корнери! Губим публика, докато Европа си връща футболната аудитория. В Испания се водят спорове за игрови стилове, а в Аржентина – за прически и татуировки.
Значи сте оптимист за испанския футбол и песимист за аржентинския…
- Когато видях как оправдават Мауриньо въпреки отказа му да играе футбол, си помислих: „Това вече го преживях тук”. Треньори, които никога не губят – винаги имат извинение, реплика, обяснение. В Аржентина имаха успех, но за щастие в Испания – не, защото си имат Барселона. Когато губят, тези типове стават неузнаваеми. Тук загубихме ориентация, когато треньорът стана по-важен от Марадона.
Каква е ролята на Гуардиола в Барселона тогава?
- Когато Гуардиола говори, не се разбира, че той е треньорът. Говори за футбол, за страхотните си футболисти. След онова 5:0 на Мауриньо му избиха бушоните. Не успя да преглътне унижението. Никога през живота ми не съм виждал такова надиграване. При това в мач между Барса и Реал Мадрид!
Гуардиола дължи много на Ла Масия…
- Ла Масия не само те учи да играеш, но и възпитава. Барса и Испания са като Пако де Лусия – имат талант, но знаят перфектно как да го показват. Спомням си когато казах на Луис Арагонес, че испанският футбол трябва да избере как предпочита да умре – като бик или бикоборец. Накрая той спечели европейското като бикоборец.
Какво е вашето обяснение за стила „тик-так” на Барса?
- 99 процента от треньорите искат да играят така, но не знаят как. Не можеш просто да кажеш – пас, пас, пас. Доста по-сложно е от това да пуснеш четирима централни защитници. Епохите се формират от интелекта. Трябва да подадеш точно определен брой пасове, за да откриеш празното пространство. Проблемът не са подавачите, а липсата на съотборници, на които да подаваш. В Барса имат Иниеста, Педро, Вийя, Меси, Пике… в Аржентина - един Рикелме. Вижте какво става. Онзи ден играхме с трима дефанзивни – Масшерано, Камбиасо, Банега. Покрай тях Рохо и Санети. На кого да подадеш?
Къде е ключът към успеха?
- Този на Гуардиола е плод на тренировките. Какви бяха играчите му преди него? Шави беше просто добър, Иниеста – средна работа, Пуйол се пазеше от топката, Бускетс не съществуваше, Педро не знам откъде го извади, както и Пике. А Пике сега е на нивото на Барези и Бекенбауер.
През новия сезон Реал ще се доближи още повече…
- Мауриньо не е глупав. В един момент ще спре да купува, защото ще има всичко. Ще започне да бие и громи, но никога няма да надиграе Барса. Ако имаш Меси, Пеле, Роналдо, Марадона, Кройф и Ди Стефано в отбора си, естесвено че ще биеш. Но това не е гаранция, че ще играеш добре. Ди Стефано беше най-добър с Пушкаш, а Пеле – с Коутиньо.
Да поговорим за Копа Америка. Хареса ли ви новата Бразилия?
- Менезеш е по-ангажиран с традициите на бразилския футбол, отколкото беше Дунга.
А Аржентина?
- У нас има едно жалко поколение треньори, което съсипва и националния отбор. Ние се примирихме, че е възможно да загубим от Чили. Ако Испания загуби от Чили, Дел Боске ще го изселят в Африка...
Германия също възприе комбинативния модел с Йоаким Льов…
- Всичко започна при Клинсман. Той беше при мен в Сампдория и още поддържаме връзка. Казваше ми, че иска да внесе идейна промяна в германския стил. Сега имат по-малко добри футболисти, но играят по-добре.
Италия преживява тежки времена…
- Испанските успехи генерираха презрение на италианците към собствения им футбол. Днес можеш да чуеш Джани Ривера да казва: „Не е възможно да се играе така…” Човече, вие ставахте шампиони точно така…
4-3-3 вече е водещата футболна философия…
- Аз бях първият, който започна да я прилага. Имах Кини, който вкарваше по 4 гола на мач, но го държах резерва. Нападението ми беше Маркос, Марадона и Караско.
Фермин Де ла Кайе, Ас
източник: "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment