Юлиян е роден на 21 феврури 1994 година в Перник, а футболната му кариера наистина тръгва...от едно счупване на ръка. И именно това е хубавото в тази иначе неприятна контузия. Всъщност той е бил съвсем малък, когато родителите му го записват да тренира тенис. Момчето ходи с удоволствие на заниманията, но въпреки това сърцето го тегли към футболния терен. За най-популярната игра го запалва брат му, който е по-голям и в свободното време Юли рита в махалата с батковците. Малко след като навършва 8 години, тръгналия по стъпките на Рафа Надал младок наранява ръката си, докато кара ролери и това слага край на упражненията в този аристократичен спорт. Скоро след това Юлиян получава като подарък от своите родители чифт футболни обувки и това...предопределя съдбата му. Записва се в частния пернишки клуб Кракра 1919. Там минават следващите 6 години от живота му, а момчето поставя своеобразен и спокойно може да кандидатства за Книгата за рекорди на Гинес. Той играе за всички възможни възрасти - 90, 91, 92, 93, 94... И не само играе, а е най-добрият. Томаневерниците могат да се уверят, като видят трите му награди за най-добър защитник спечелени в различни турнири. Съвсем резонно Юлиян слага и капитанската лента на тима, но идва време, в което той осъзнава, че за да върви нагоре трябва да смени отбора и да търси по-големи предизвикателства. Макар че като малък е бил привърженик на Левски, а след това симпатиите му накланят към Миньор, чиито мачове често посещава, той избира Славия. Всъщност белите винаги са били вариант номер 1 за него, тъй като младокът се възхищава от условията, при които тренират юношите на Овча купел. По това време интерес към него има и от Чавдар Етрополе, но той предпочита да не се отдалечава толкова от родния дом. И така преди около 2 години преминава Владая, за да започне пробен период. Първият треньор, с който работи момчето е Атанас Джамбазки и въпреки че му се налага да тренира с родените през 1993-та, много скоро Юли чува заветното "Да". В първия си сезон в Славия той се подвизава при връстниците си от набор'94, а след това отново е пратен при по-големите, където е неизменен титуляр. Всъщност Юлиян непрекъснато тъче на два стана и играе и за двете възрасти. Причината е елементарна - изключително силен физически, той игра отлично с глава и почти е невъзможно нападател да го преодолее, когато двамата са очи в очи. В редки случай, Юли е принуден да играе и на десния бек, но това е инцидентно и само по заместване.
Особено привлекателна е гледката, когато на терена е набор'94 на Славия. Тогава рамо до рамо са Юлиян Етиенов Арсов и Юлиан Ганчев. В такива моменти имаме чувството, че гледаме кадри от "Гладиатор". Смели, силни, работещи в завиден синхрон и готови на всичко, за да опазят постъпите към собствената си врата. Двамата определено не си поплюват, борят се докрай и често действат на ръба на позволеното. Това обаче е проблем на противниците. Те може би не са особено щастливи, че преди години Юли е паднал и е счупил ръката си... Но знае ли се, току виж след време ролерите "виновни" за отказването му от тениса и преориентирането му към футбола...струват много пари на някой благотворителен търг.Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment