Бърз и яростен

В ЦСКА винаги е имало страхотни централни защитници. Може би най-добрите в историята на родния футбол. Повечето от тях обаче са залагали предимно на футболен интелект, страхотен усет за пласиране, тактическа грамотност, хъс... Малцина са тези, които ще бъдат запомнени с изключителна бързина. Факт или закономерност, това скоро може да се промени. Причината за оптимизма се крие в едно невероятно момче, което впечатлява с изключителни умения. Той е спринтьор като МАРТИН Петров и железен като Трифон ИВАНОВ, а името му е Мартин Иванов...



Младокът е роден на 22 февруари 1996 година в София. Занимава се с футбол вече почти 9 години. За първи път отива на "Червено знаме" хванал за ръка баща си. Няма смисъл да обясняваме защо точно този стадион и защо точно този отбор. Детските мечти са големи и Марти решава да следва своята, а тя е червена...
В началото група от връстници на Мартин все още не е сформирана и той тренира под ръководството на Филип Филипов, който е начело на набор'95.
Бившият защитник поставя момчето на дясното крило, за да използва максимално скоростта му и топовния удар. Скоро Фичо напуска ЦСКА и тимът, в който играе младока е поет от Ангел Калбуров. Специалистът взима доста странно решение. Праща Иванов в центъра на защитата. Обяснението е просто. В него бат'Геле вижда идеалния вариант за основен стълб в новосформирания отбор. От една страна Мартин е изключително бърз, което му дава предимство при единоборствата. Притежава отличен поглед върху играта, което му позволява да ръководи прецизно действията на съотборниците си, пасовете му са почти като по конец и често дават началото на опасни атаки, а силният шут...той е бонус, който често тормози противниковите вратари...
Тренировките при Ангел Калбуров не са нищо особено, но той притежава изключителен нюх и успява да селектира отбор, който още от първите си мачове и турнири се превръща в абсолютен хегемон. Сега няколко години по-късно дори самите момчета се затрудняват да изброят всички състезания, на които са станали първи. За по-лесно отговорът е: Където са участвали, там са победили...
С всеки изминал мач Мартин Иванов също израства. Безспорните му качества не остават скрити и от родителите му, които правят всичко възможно, за да помогнат на младока да следва мечтата си. А тя е един ден да играе в представителния отбор на ЦСКА, а след това и в някой европейски гранд... До тогава обаче има много време. Нашият герой обаче е достатъчен упорит и търпелив, за да я постигне. Той го заслужава. заслужава го и неговото семейство, което е готово да търпи всякакви лишения, за да може момчето да върви нагоре. В началото дядо му дори напуска работа, за да води момчето на тренировки. Сега всички знаят, че усилията са си заслужавали... А оптимизмът нараства неимоверно, откакто начело на отбора застана сръбският треньор Милан Чирич (материал за него очаквайте в следващите дни). За разлика от Калбуров, който разчита предимно на рутина и нюх, младият специалист се хвърля с цялото сърце в работата си. Постепенно променя облика на тима, като първата му задача е да сплоти колектива, а след това налага и нов стил на игра. Пас, пас, двойно подаване (само на трети пас)...шут. Да, ЦСКА'96 в момента практикува "тик-так" на Барселона, а Марти, въпреки че е фен на Кристиано Роналдо и Реал Мадрид спокойно може да бъде определен като Червения Пике.
Тръгне ли играта на младите армейци, те наистина не могат да бъдат спрени, а защитата им е почти непреодолима и затова най-резонното нещо е, че само преди няколко дни те станаха републикански шампиони.
Марти обаче не е в облаците. Той продължава да е същото момче, което преди мач се прекръства три пъти и поглежда към трибуните, за да зърне баща си, който е неговата най-голяма опора и стимул. А след това се впуска в играта. Бърз и яростен, във всеки един момент той знае, че е длъжен да "изяде" противника и същевременно да бъде рамо до рамо със своите съотборници...Истински лидер!

Явор ПИРГОВ