Стражът е роден на 18 януари 1994 година в Златоград. Започва да се занимава с футбол доста късно и почти на шега. Един ден момчето, което по това време е седмокласник се разхожда на стадиона в родния си град и вниманието му е приковано от тренировката не местния отбор. Прави му впечатление обаче, че футболисти има достатъчно, но си няамат вратар. На следващия ден решил да помогне с преодоляването на този кадрови проблем и отново се появил на игрището, но този път вече в спортен екип. Разговорът с треньора бул кратък. На въпроса "Като какъв искаш да играеш?", младокът отговорил "Вратар". Наставникът се изненадал, усмихнал се, но с охота приел: "Ние точно вратр си нямаме", били думите му, като едва ли в този момент си е помислял, че ентусиазмът на момчето ще трае повече от седмица. Оказва се, че Фортуна му е пратила истински нешлифован диамант. С всеки изминал ден Виктор израства все повече и повече. Постепенно се превръща в най-стабилното звено на тима. Така само година по-късно Рушанов решава, че Златоград вече е тесен за него и търси развитие в по-голям отбор. Следващата спирка е Родопа Смолян. Пробите приключват бързо, а отговорът на треньорите е категорично "Да". Младият страж прави изключително силен сезон, като е неизменен титуляр, а за негово щастие наставник му е Альоша Димитров. Именно човекът асистирал за едно от попаденията на Стойчо Младенов срещу Ливърпул през 1982-ра, а преди това и класирал армейците на тази фаза в КЕШ е "виновникъ" Рушанов да се озове в ЦСКА. На полусезона Димитров се завръща на "Червено знаме", а след края на първенството се обажда на доскорошния си възпитаник и го кани в София. Това е предложение, на което не може да се откаже и Виктор пристига в столицата. той е на седмото небе. Само година и половина, откакто е започнал да се занимава с футбол, той вече е изминал пътя от малкото провинциално градче до най-големия отбор в България. Младокът е в еуфория. Той ще защитава цветовете на любимия си отбор. Скоро обаче идват и разочарованията. Наставник на родените през 1994 година става Веселин Яневски, който безропотно приема нареждането отгоре как да му изглежда състава и Виктор не мърда от резервната скамейка. Момчето обаче не се отчайва. Всеки ден той си повтаря, че ще се бори, ще стиска зъби и ще успее, и силно вярва, че справедливостта ще възтържествува. Светлината в тунела се появява, когато треньор на вратарите на "Червено знаме" става Йордан Йорданов - Жан. Страхотен специалист и изключителен човек, той бързо печели доверието на децата. Виктор започва да тренира двуразово. Той е способен дори на 3 занимания, само и само да е повече време с Йорданов. Усилията му обаче си остават незабелязани. Начело на набор'94 е треньор от Сърбия (умишлено няма да споменаваме името му), който също следва стриктно указанията за "правилния вратар". В първите 5 мача червените записват 5 загуби. Чак тогава Рушанов получава шанс за първи път. Нервите на младока обаче не издържат и след този двубой той си събира багажа и поема отново към Смолян, където се присъединява директно към...мъжкия отбор. Не му било писано. Съвсем скоро след това става ясно, че треньор на родените през 1994-та армейци е станал именно Йордан Йорданов. Виктор моментално забравя всички проблеми и тръгва към София.
Чешмата, от която се очаква да потече мед и масло обаче е пресъхнала. В следващите три мача Рушанов отново не е на терена, но този път причината е, че администраторът на тима не може да му извади картотека (бел.авт процедурата е елементарна). Следва и контузия в бедото - още 4 мача аут... В крайна сметка обаче Съдбата се усмихва и на Виктор. Издънките на конкурента му не секват и най-сетне треньорското ръководство решава да извърши рокадата. И това е правилното решение. Последва изключителна серия от невероятни изяви и игри, които бетонират младока от Златоград под рамката и така до края на сезона. А от утре той започва подготовка с една година по-големите... Идеално. Хем той ще може да се развива, хем няма да се пречи на "нашето момче"....
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment