В последните седмици ставаме свидетели на ежегодните напъни да се спомене нещо за играта на Левски в навечерието на сезона. Няма как да е иначе, хората се вълнуват и от това на кое място ще завършат сините в предстоящото първенство и от поведението на тима на терена.
Най-напред задължително трябва да уточним, че отбора има една приоритетна цел и тя е влизане в групите на Лига Европа. Ако някой ви говори нещо друго, не му вярвайте. Георги Иванов има задача номер едно – да изкара пари, с които да се издържа клуба. Шампионска титла къща не храни, тя е за статистика и за престиж. Вярно е, че дава право на проба за другия, недостъпния турнир, но както се вижда, скоро български тим едва ли ще се докопа до 7 милиона евро, които се падат на всеки участник групова фаза на Шампионска лига.
Така, че Гонзо първо ще трябва да спечели 2 милиона евро от Лига Европа и напролет вече, ако има шансове, да се бори за титлата в България. Защото е ясно, че ако тази есен сините не вземат тези пари, бюджета на клуба ще се принизи до нивата на Берое. А знаем в Стара Загора какви футболисти могат да си позволят.
Да, обаче в Стара Загора имат треньор, а в Левски – не. Което означава, че Георги Иванов винаги е с единия кръг навън.
Не можем да отречем, че когато стартира лятната селекция на сините, Гонзо направи каквото е по силите му да започне кампанията с ангажирането на нов наставник. Странното е, че избора му се свеждаше до Димитър Димитров и никой друг, сякаш Херо е последния кадърен и достоен специалист, комуто приляга да носи анцуга на Левски.
Склонни сме да признаем, че Георги Иванов направи повече от прилична селекция. Левски се подсили млади и обещаващи (въпреки, че и двете понятия са доста относителни) футболисти от България, както и с някои добре научени тактически играчи отвън.
Това, че двама от тях идват в последния момент може да се окаже оправдание за евентуални неуспехи, но по-добре е с тях, отколкото да ги няма. Виждаме какво е нивото на така наречените млади таланти от България – гледат като чапла, която е попаднала в езеро без риба и се чудят накъде да хванат.
Ето с такива елементи трябва да се прави нов отбор. Дето се вика – лесно няма. Но когато няма кой да направи този нов отбор, това вече е кофти.
От приятелските мачове на Левски тук и в Австрия става ясно, че сините нямат игра. Кратко и категорично и без нужда от допълнителни въпроси. Нямането на игра всеки знае какво означава. Спомнете си поведението на тима през цялата пролет на тази година. Или ако трябва да го кажем по друг начин – Левски е ясен и без Ясен. Тоест, на практика сините имат нов треньор, но понеже той неофициално бе такъв и миналия сезон, сега няма как да видим коренна промяна в играта на отбора.
Как да се случи? Изведнъж Георги Иванов трябва да получи факсове от извънземните и футбола да му стане ясен като на Арсен Венгер и на всичкото отгоре да придобие таланта да предаде тези си знания на футболисте, да ги подреди както трябва, да им обясни каквото трябва, да изисква както трябва и те да изпълнят както трябва. Май сме далеч от истината, не ви ли се струва, че всичкото това е трудно постижимо на „Герена” при това спортно-техническо ръководство?
Струва ми се, че някои хора тепърва ще откриват, че централен нападател, тип консуматор, не е станал добър треньор. Изключенията в световен мащаб са много малко.
Също така някои хора тепърва ще откриват, че Левски е събрал приличен потенциал от футболисти, които обаче не могат да образуват добър отбор, поради липсата на добър треньор. Това го припомнихме след контролата с Локомотив София преди двайсетина дни, когато отбелязахме, че новото попълнение Сьорд Арс е научен футболист, който е попаднал в ненаучен отбор. Струва ми се, че след серията приятелски срещи в Австрия ситуацията е непроменена. А също така е доста вероятно това да бъде отчетено съвсем скоро, след изиграването на първите официални мачове.
Георги Иванов прави каквото може, видно е, че не решава судоку по цял ден, но нали знаете, че няма как една двукилограмова котка да изяде три килограма риба. Той може и да спи на тренировъчния терен, да се гъне, да се поти, да носи в себе си харизмата на легенда, да върши три дейности едновременно, да е лицето на този Левски, но футбола е особена материя като продукт и не всекиму се отдава да пори вълните в желаната посока.
Следващия месец ще мине именно под този знак. Способен ли е Георги Иванов да направи добър отбор, ако си замине, кой да е новия треньор, а самия Гонзо ще остане ли директор, кой ще прави зимната селекция...
Това е неизбежно, защото е ясно, че изведнъж няма как Левски да заиграе като отбор. Все пак Гонзо ръководи този тим вече няколко години и няма да му отива да говори, че е треньор от един-два месеца и с оглед на многото нови играчи, няма как да оправи хаоса за нула време. Не, времето, което Георги имаше е достатъчно.
Пита се къде в цялата приказка е Тодор Батков ли? Той неговите карти си ги изигра. Извади парите и запуши дупките. Но за следващите пробойни може и да не му стигнат финансовите сили.
Желю СТАНКОВ, в-к "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment