Подобни случаи има не един и два. Те са партньори на терена и винаги за тях говорим като за един човек. Те са толкова различни, колкото и еднакви. Допълват се и когато са един до друг са непобедими. И винаги, ама винаги имената им остават в историята. В Барса това са Шави и Иниеста, в Италия Донадони и Джанини, в ЦСКА Иво Киров и Коце Янчев... Сега двайсетина години след уникалната двойка вътрешни халфове, армейците са на път да се сдобият с нов печеливш тандем. Става въпрос за две 15-годишни момчета, които вече изумяват с таланта си - Олег Димитров и Кристиян Китов.
Двамата са идеалната комбинация. Перфектно 2 в 1. Във всеки един момент от мача в тяхно лице виждаме хем неотстъпчивите бойци, хем страхотни импровизатори. Те действат, сякаш мисли един. Те са неразделни в живота и не искат един без друг на терена.
Съдбата ги събира преди малко повече от 2 години.
По време на контролен мач с кюстендилския Бузлуджа Георги Велинов и Методи Георгиев харесват опорния халф на никому неизвестния отбор. Разговорът е кратък, а момчето споделя, че дори не се е замислил върху предложението, защото "птичето веднъж каца на рамото". Името му е Олег Димитров. Роден е на 6 март 1996 година в Кюстендил. Започва да се занимава с футбол преди повече от 9 години.
В началото е привърженик на Левски, но то общо взето няма избор, защото целия град е син и непрекъснато му пълнят главата с истории за тима от "Герена". Олег обаче предпочита вместо да слуша притчи, да гони топката по терена. Той е универсалният боец, който може да играе на всички постове. В продължение на 5-6 сезона дору му се налага да се подвизава като ляв бек при батковците от набор'94. Точно в отбора на 2 години по-големите той за пръв път заиграва като вътрешен халф. Причината отново е прозаична. По заместване, защото основният полузащитник преминава в Литекс. Скоро след това в Бузлуджа обаче ще трябва да търсят заместник на още един напуснал. Олег тръгва към София, където намира своята футболна половина - Кристиян Китов.
Приятелите му го наричат на галено Кико. Роден е на 14 октомври 1996 година в София. За разлика от Олег, Китов израства в червена околна среда и това е причината, когато навършва седем години да стане част от ДЮШ на армейците. Съвсем скоро на "Червено знаме" са убедени, че имат своя малък диамант. Кико започва да печели награди от всевъзможни турнири. Изключителна рядкост е ако той не бъде обявен или за Най-полезен играч, или за Най-добър халф. Най-ценният му индивидуален приз е от Перник, където в мач срещу Левски той бележи 3 гола...
Междувременно Кико става част от едно огромно приятелство. С Олег са като братя. Двамата не искат и да си помислят, че един ден могат да играят един без друг. На терена те откриват идеалния синхрон. Виждат се без да се поглеждат. Разбират се без да си говорят.
Именно те са в основата на възхода на набор'96 и са изключително важна част от машината за победи, която успя да сглоби наставника Милан Чирич и която завоюва републиканската титла. Междувременно Олег, който симпатизира на Милан, Кевин Принс Боатенг, Кака и Стилян Петров тотално е забравил сините си пристрастия и с гордост защитава цветовете на ЦСКА. А мачовете с червената фланелка са особена гордост за Кико, който обожава Шави и Неймар, и симпатизира на Барселона, Ливърпул и Арсенал...
Явор ПИРГОВ
lelele......hxahaxha...mnogosa dobrii be....samo detoo purwiq ma4 ot wtoriq polysezon ne6y gi nqmashhee i dwamataa..bqha samo za broikaa....
ReplyDeleteti pa sq ostawi gi se pokewqt che gi ima w neta hahahah ;*
ReplyDeletexaxxaxaxaax umirate ot zavist 4e sa purvi naliiii xaxaxxaxa
ReplyDelete