Влюбена в играта...

На пръв поглед Теди Павлова (вдясно)
наистина е обикновено момиче

Изповедта на едно прелестно момиче, избрало за своя професия футбола - Теодора Павлова



На пръв поглед, тя е едно най - обикновено 17годишно момиче - красива и лъчезарна, забавлява се с приятели, ходи на училище. Отдавна е избрала призванието в живота си - спорта. Но не кой да е, а смятаният за привилегия на мъжете, един от най-скъпоплатените и гледани по цял свят. Да, това е футболът и всъщност първото впечатление за нея лъже - тя е необикновена.
Безспорно има отлични качества на терена, но това, което я отличава, е страстта, с която играе. И точно тази страст я изтласква напред.
Да, тя е само на 17, но е отдавна е заслужила честта да носи фланелката на националния отбор по футбол на България и да представя страната по света.
Освен отдаден футболист, тя е и фен. Обича играта, има хъс и безпроблемно би заменила много от българските "професионални" футболисти.
Това е Теодора Павлова. Родена е на 3 юни 1994 година в Пловдив, а в момента защитава цветовете на Екомет-90.
Вижте какво сподели тя за нежната страна на футбола, за пътя от прашните игрища с момчетата в квартала до международните турнири, за любовта си към определени отбори и за себе си...


Теодора, ако питаш повечето мъже, ще ти кажат, че негър скиор, чукча шахматист и жена футболист няма? Как реши да се насочиш точно към тази игра?
- Баща ми е бивш спортист (боксьор). Той е привърженик на ЦСКА и още от малка започна да ме води по мачове на червените . По едно време, не знам как, но този спорт започна толкова да ме влече, че с нетърпение чаках всеки кръг от родното първенство, за да гледам мачове... Тогава да съм била на 6 - 7 години. След това започнах да играя с момчетата в квартала. Футболът започна да става важна част от моето ежедневие...

На колко години беше, когато започна да тренираш и къде се подвизаваш в момента?
- Започнах да тренирам на 10 годишна възраст. Когато разбрах, че в родния ми град Пловдив има женски футболен отбор, бях на седмото небе. Тогава отборът все още се казваше Ботев, но тъй като собственикът на жълто-черните Димитър Христолов, не даваше никакви пари една година не участвахме в женското първенство. После се появи един много благороден човек, който купи отбора. Започнахме да се подвизаваме с името Екомет-90 Пловдив, както се казваме до сега .

И вие ли подобно на мъжете имате лагери, подготовки и т.н., или нещата седят по по-различен начин?
- Абсолютно едно и също е. Разликата е в дозировката на тренировките, все пак да не забравяме, че сме момичета. Но и ние, както и мъжете страдаме от липсата на добри терени. Нашите домакински мачове се провеждат на най-големия стадион в България - "9-ти Септември", или както всички го знаят стадион Пловдив. Но мизерията е голяма. Както и на много други места отоплението е много слабо, душовете не работят... Какво да ти кажа, отчайвам се като се сетя за какво става на въпрос, но все пак сме в България...

Никога не се разделя с любимия номер 3

Ти си в националния отбор по футбол на България. Какво е неговото ниво?
- Нивото е сравнително добро, като за нашите стандарти е перфекто даже. Успехи много, много нямаме, тъй като и много малко момичета изявяват интерес да тренират този спорт. От тук следва, че няма никаква конкуренция. Падаме, но с прилични резултати - имаме победа над Гърция само... Просто другите страни са на светлинни години пред нас - и като бази, и като тренировъчен процес, пък и имат повече отбори. Аз съм щастлива, че съм в националния отбор не само, защото имам възможността да защитавам честта на родината си, а и защото мога да работя с един невероятен специалист и човек като селекционера Валентин Чакъров.

Спомена, че баща ти е фен на ЦСКА и от малка те води по мачове. Остана ли при теб страстта към този отбор до днес?
- ЦСКА винаги е бил в сърцето ми. Играчи като Янев, Гъргоров, Велизар Димитров, Вальо Илиев, Забавник и др., които са ни носили толкова радост, няма как да се забравят!

Какво мислиш за обстановката в отбора в момента?
- Както се видя в съблекалнята след мача с Левски, обстановката е супер. Всички започват мачовете много мотивирани. Голямо впечатление ми направи Платини. Момчето започна да се отпушва и да ги шие яко ! (смее се)


Смяташ ли, че настроението в отборите наистина е толкова важно за успехите им?
-Абсолютно. Важно е също и отношението на треньора към играчите. Начина, по който той постъпва с тях. Ако има хармония в отношенията им, всичко е постижимо!

Да излезем извън пределите на България. Към кой отбор имаш най - големи симпатии в чужбина?
- Хората, които ме познават знаят, че единствените отбори в сърцето ми са ЦСКА и Челси. Няма да крия, че те са моята страст!

Каква според теб е основната разлика между българския и английския футбол?
- Разликата не само с английския футбол, а с всички водещи първенства е от тук до небето. Първо, там футболистите не са като нашите футболисчета - лигльовци и едва ли си позволяват всяка нощ да обикалят по барове и т.н. Всеки спазва режим, а нашите я карат през просото. Базите са на толкова високо ниво, че ние дори не можем да си го представим. Да продължавам ли? Бюджети, манталитет, всичко...

Твърдиш, че нашите футболити са лигльовци, но все пак кой е любимият ти от тях?
- Макар че сега играе за друг отбор, а не в ЦСКА любимият ми футболист винаги е бил Христо Янев.

А от чуждите?
- Дидие Дрогба.

Мислиш ли, че мъжете се плашат, след като разберат с какъв спорт се занимаваш, или им харесва?
- Не, не се плашат, а даже се радват, че момиче може да играе футбол, шегуват се понякога.


Как успяваш да запазиш женското у себе си, въпреки че се подвизаваш в този спорт? Извън терена успяваш ли да избягаш от амплоато на "мъжко" момиче?
- Да не забравяме , че преди всичко сме момичета, а много малко от футболиските в България се поддържат. Имам напредвид: грим, коса, облекло... на повечето им е все едно как изглеждат, докато на мен не ми е!

Поддържаш ли форма по друг начин освен с футбол? 
- Тъй като и уча, нямам много време, а когато имам време, ходя да тичам или на фитнес.

Как прекарваш свободното си време? 
- Обичам да играя волейбол. Играя в училищния отбор. Обичам да излизам с приятели, също така и да играя боулинг и да ходя по кафетата...

Суеверна ли си ? Вярваш ли, че ако носиш любимия си номер, това би те тласкало напред и би ти носило успехи ? 
- Определено! Аз досега с друг номер, различен от 3, не съм играла. Обичам го този номер и ако не играя с него, някакси не се чувствам добре! Иначе не номера играе!

Теодора Павлова е необързана. Какъв партньор търси? 
- Футболист! Определоно. Искам до мен да бъде сродна душа (смее се), а и само с футболисти контактувам.

Каква е твоята най - голяма мечта?
- Пожелавам си един ден да играя професионален футбол, да се изправя срещу жени като Марта, Поп и други световноизвестни футболистки!

Николета КОСТАДИНОВА