В последните 10 години на горещия стол в ЦСКА се изредиха да седят десетки треньори. Само четирима от тях обаче успяха да влязат в червената митология и да завоюват любовта на публиката. Последният е настоящият наставник на армейците Милен Радуканов. Преди него бяха Стойчо Младенов, Миодраг Йешич и Любо Пенев*. В крайна сметка тримата обаче си тръгнаха, оставяйки противоречиви мнения и доста съмнения. Прокоба или неприятна цикличност? Нещо се случва с фаворитите на запалянковците, но какво? И дали сами те не си правят лоша услуга подведени от постигнатите успехи...
Младенов асистира на Георги Василев за дубъла през 1997 година, но сам пое отбора през сезон 2002-2003. Направи супер-селекция, записа паметни мачове в купата на УЕФА, като червените отпаднаха без загуба, а двете равенства срещу Блекбърн (1:1 и 3:3), все още служат за еталон в българския футбол. В първия си сезон начело на армейците Стойчо успя да спечели титлата, унижи Левски в Борисовата градина, хвърли в делириум феновете с онова "на говеждия стадион"... В този момент можехме да се закълнем, че специалистът от село Плоски ще остане в ЦСКА до момента, до който той реши. Не би. Колелото се завъртя в друга посока. Младенов сътвори уникален гаф с привличането на Лима и Соуса, след това загуби катастрофално от Галатасарай, а за капак отпадна безславно от Торпедо Москва... Всичко свърши. Години по-късно Екзекутора на Ливърпул се завърна. И историята се повтори. Гръмка селекция, победа над Левски, шампионска титла със смазваща преднина... Но не липсваше и лошия привкус - отпадане от Тулуза, доста съмнителни трансфери, "странен" мач с Левски през пролетта... Епилогът обаче бе по-различен. ЦСКА остана без лиценз и бе на ръба на фалита (не и без помощта на треньора), Стойчо обаче не дочака да види развръзката, защото...побърза да си стегне багажа. По този начин окончателно разби ореола си.
Същото съдба имаха Миодраг Йешич и Любо Пенев. Сърбинът дойде през 2005 година по средата на първенството и само за по-малко от 12 месеца се превърна в икона. С осакатаен състав победи Левски и спечели титлата, триумфира на "Анфийлд" и отстрани Леверкузен... Той бе Генерала. Феновете го боготворяха и бяха готови да му простят трансферите на Матко, Мутавджич, Ковачевич, Пепи Димитров... Той обаче не се възползва от възможността да остане герой. Подаде се на параноята. Вместо да мисли за футбол, започна да се озърта и да дебне зад кой ъгъл се е скрил Стефан Орманджиев. Раздели съблекалнята на "мои" и "чужди". Резултатът не закъсня. Активът от 7 точки бе стопен, а на "Герена" имаха повод да ликуват. Добрите думи за Йешич отидоха в миманса...
Любо Пенев? Ел Голеадор бе посрещнат с овации, надежди, огромна любов и стартира шеметно. Победа над Левски, епопея в Москва срещу Динамо... А след това? По подобие на Генерала и той видя врага сред своите. Обяви война на футболистите. Дори изгони част от тях. Организираше пресконференции, на които да ги напада, а по този начин прикриваше и собствените си грешки. За капак даде мълчаливото си съгласие в действие да влязат биячите на един тип, който се води началник в ЦСКА. Това бе краят. За отбора, за надеждите, за Любо... Съвсем логично той си тръгна, а в част от запалянковците останаха сериозните съмнения относно треньорските му качества...
Стигаме и до Милен Радуканов. Той дойде на "Армията" като преводач, но много бързо седна на горещия стол. Още по-бързо разчисти руините оставени от Андоне, Дочев и Гьоре. Съживи един умрял отбор. Победи Рапид във Виена, изнесе лекция на "Герена", вдигна Купата на България... И влезе в историята. Той е новият любимец на привържениците и човекът, с който са свързани всички мечти. Но малко след края на шампионата, отново се прокрадна страха от миналото, а авторът на феноменалния гол срещу Ювентус сам седна на точката за изпълнение на дузпа. Дали няма да станем свидетели на дежа вю? Малцина обърнаха внимание на думите на Димитър Борисов отпреди няколко дни. "Не ме питайте за Зику. Не знам нищо. Там Милен движи нещата", лаконичен бе собственикът, като по този начин прехвърли изцяло отговорността върху Милен. Ами ако румънецът не се разиграе, ако не вкара отбора в груповата фаза на Лига Европа, ако не качи ЦСКА на върха още след първите кръгове? Ще си вземе хей така над 300 000 евро и толкова... Да, ама не. Ще трябва да има някой, който да опере пешкира. А този някой, както вече разбрахме и помним от времето на Стойчо Младенов, ще е Милен Радуканов. И тогава никой няма да се сеща за гръмките фрази как червените са изпреварили за подписа на Янис отбори от Англия и Италия (което е пълна лъжа) и как в касата на армейците ще влязат 4 милиона евро от него (това няма как да стане). При подобен сценарии виновният ще е доскорошният преводач и настоящ любимец, за който ще е невъзможно да изпълни 3-годишния си договор, а ще си тръгне още около Коледа. Лошото за него е, че замаян от успеха започва да повтаря и една сериозна грешка на Любо Пенев и Йешич. Започва да говори срещу част от футболистите си, а това неминуемо ще му коства доверито им и ще разбие съблекалнята, което ще е пагубно...
Явор ПИРГОВ
* Димитър Пенев е извън всякакви списъци и класации. Той е велик!
No comments:
Post a Comment