Самочувствието му ходеше преди него, но си имаше покритие. Знаеше какво иска, но и как да го постигне. Имаше мечти и се стремеше да ги изпълни. Не му пукаше от никой и нищо... Както не му пука и сега, че феновете на ЦСКА побързаха да го обявят за Юда и да го засипят с най-тежките клетви. Само не е ясно защо го правят. Кой предаде той? ЦСКА? Не. Категорично! Нима някой от Борисовата градина се сети за него, когато трябваше да подписва договор? О, да. Предложиха му 500 лева заплата. Срещу 10-те бона от Нефтохимик на ръка, плюс платена квартира, плюс 1 500 лева на месец... А беше само на 17. Вие какво щяхте да изберете? Юдите в онзи момент бяха тези, които точно по същото време изспиваха десетки хиляди в джоба на Роберт Цаха... Те не искаха Орлин на "Армията". Защото беше страшен пич и мъжко момче. И макар все още голобрад им казваше всичко в очите - за мизерията, за лошото отношение, за корупцията... Той не търпеше мизерници. Не се съобразяваше с легенди и бивши величия. "Такива са били преди време. Сега просят пари от децата като малоумни. За мен те не съществуват", отсече талантът.
Правеше каквото си иска, но и носеше отбора на гръб, а подписът му стоеше върху договор с мениджърската агенция държаща правата и на Франческо Тоти. Именно италианската легенда бе идолът на родения на 8 януари 1987 година младок. Той се опитваше да му подражава във всичко. Дори на един мач срещу Ботев за републиканско първенство, след като отбеляза гол се затича, избута оператора на спортната телевизия записваща двубоя, хвана камерата и започна да снима съотборниците си... Точно като капитана на Рома. И също като него остана верен, но само докато изпълни обещанието си. Направи ЦСКА шампион и си тръгна...
И това бе вярното решение. Само 2 години по-късно, когато връстниците му приключваха с ДЮШ и се чудеха накъде да поемат, той вече имаше близо 50 мача в професионалния футбол. Все още обаче се подвизаваше като полузащитник. До идването на Димитър Димитров в Черноморец. Специалистът, който първи у нас накара подопечните си да играят в една линия в защита, побърза да привика Орлин в по-големия брат. Сделката с Нафтекс бе проформа и Старокин облече синия екип. Първоначално бе готов да обяви Херо за луд, когато треньорът му каза, че го праща на левия бек. Скоро обаче разбра, че там е още по-полезен. Босовете на акулите също доволно потриваха ръце - бърз, работоспособен, с поглед върху играта, тактически дисциплиниран, силен във фаза атака, агресивен и умеещ да подава и центрира... Какво повече да искат? Дори скъпият на похвали Красимир Балъков, който наследи Димитров на поста старши-треньор, побърза да заяви, че Орлин е най-добрият ляв защитник в България... Не го чуха обаче, където трябваше. И той така не облече националната фланелка. Това обаче не го сломи. Той знаеше, че винаги е постигал всичко сам в живота и няма кой да го качи на елеватора за върха... Затова и не се съобразяваше с никой и нищо, а получеше ли удар, отвръщаше с два. Усети го преди години и Георги Василев, който е известен с неособената си вяра към младите. Когато пое Нафтекс, Гочето не можеше да проумее как така в титулярния състав има място толкова скоро роден футболист и започна да го забравя за стартовите 11. Старокин не търпя дълго и след само 3-4 мача поиска разговор на четири очи с наставника си, в който след като не получи разумен отговор за решенията му го посъветва "да си гледа украинката". И за разлика от други посмели да критикуват шампиона на България с Етър, Левски и ЦСКА, за младока нямаше лоши последствия. Просто специалистът не посмя да му "посегне", защото Орлин бе любимец на всички - шефове, играчи, фенове. Той, макар и във все още ранна футболна възраст бе лидер на терена и в съблекалнята...
А богатият му арсенал от "номерца" често вдигаше настроението в отбора. Неслучайно с него се съобразяваха дори доказани зевзеци като Митко Трендафилов и Стойко Сакалиев, защото знаеха, че отмъщението на софианеца няма да закъснее и ще бъде умопомрачително. А и той ги държеше с това, че пазеше и най-съкровените им тайни, защото бяха неразделни...
През годините името на Орлин се спрягаше за трансфер в Удинезе, Пиаченца, Перуджа, Трабзонспор, Русия... Той обаче бе категоричен, че няма да разхожда саковете за проби или да подписва измислени договори, за да чака своя шанс. Целта му беше, където отиде да знае, че наистина го искат, вярват в него и ще разчитат на качествата му. Това бе причината преди време да откаже на ЦСКА и Левски. "Там е пълно с чужденци, които трябва да играят. Аз няма да ставам част от мениджърски схеми и интереси", отсече той. Сега обаче вече е различно. Сините имат нужда от него, той от тях също, защото Бургас вече е тесен за него...
Извън терена Орлин не е светец. Обича заведенията и нощния живот. Позволява си и нещо по-силно от любимия фреш портокал, но винаги го прави с мярка и знае кога да спре...
Обожава Ауди, мрази да губи, винаги стъпва на терена с десния крак и преди началото на мача се кръсти, не вярва в извънземни, но се страхува от тях, доверчив е, но мрази лъжците, не ходи на врачки, а вярва във възможностите си, не играе комар, а залага на себе си... Той е Шейха!
Явор ПИРГОВ
материалът е публикуван във в-к "Тема Спорт"
:) Много истинско! От скоро го познавам, но той е изумително откровен и определението за него е "истински". Сееш очарование Орлине!
ReplyDelete