В катеренето, разбира се, може да се стигне и до тази крайност, но за повечето катерачи то е просто един вълнуващ и приятен начин да избягат от еднообразното всекидневие - възбуждащо физическо изживяване, малко удоволствие на премерения риск, ангажиращо напълно ума.
PassportBg със съдействието на КССК ВАРНАКЛАЙМИНГ стартира рубриката "Вертикална граница", в която ще ви запознаваме с всичко най-интересно от света на този спорт.
Ето и кратка справка за същността и правилата...
Премереният риск
Един от най-великите световни катерачи, Райнхолд Меснер, определя катеренето като дейност на "премерения риск" - ако рисковият фактор е прекалено голям, тогава той излиза "извън контрол" и удоволствието се заменя от страха. Целта на това занимание е човек да се научи да преценява опасността и да се върне (или изобщо да не тръгва), ако рискът от сериозни неприятности е твърде голям. От устата на Меснер, който е изкачил всички осемхилядници, повечето без кислороден апарат, и е реализирал за първи път някои от най-трудните изкачвания в света (и е оцелял), тези думи звучат като много добър съвет.
Въпреки общоприетото мнение, катеренето не е свързано само с риск и опасности, макар че те наистина служат като стимул за някои. За повечето катерачи то е свързано с усещането за свобода и с предизвикателствата към личните им възможности. Някои говорят за "бавно горене на адреналина" по време на катерене.
Всъщност катеренето е една игра. Никой не е принуден да изкачва планини и скали; хората го правят за удоволствие или просто, както се казва, "защото скалите са там". Разбира се, някои хора са превърнали катеренето в професия както професионалните играчи на голф или професионалните футболисти, които изкарват прехраната си от спорта. Повечето катерачи обаче го правят само за развлечение.
Известният катерач Лито Техадо-Лопес ясно определя различните видове катерене и правилата, по които се провеждат, в книгата си, "Играта, която играят катерачите". Правилата са за "контролиране" на играта, но също и "за да не бъде тя прекалено лесна". Например да хванеш топката с ръка е нарушение във футбола, но е напълно позволено в ръгбито. По същия начин катерачите спазват неписани, но известни на всички правила за "поведение на игрището" - или по-скоро "за придвижване по скалата". Ако изкачвате висока алпийска стена, ако наближава буря, да използваш част от инвентара за хващане или стъпване е напълно допустимо. Ако го направиш обаче на местния тренировъчен обект, ще си спечелиш само неодобрението на другите катерачи. Това не означава, че човек не може да си избира сам по какъв начин ще се катери, просто някои действия не се смятат за "добър стил".
Нека се спрем на някои от игрите на катерачите:
Боулдър катерене (Боулдъринг)
Това е може би най-простата от всички игри; изисква най-малко екипировка и по тази причина има най-ясни правила. В общи линии единственото, което е необходимо за нея, са някаква ниска скала (боулдър) и катерач. Височината на обектите за боулдъринг варира от половин метър до ужасяващите (и непрепоръчителни) 10 метра.
Ако искате да използвате някаква екипировка, можете да вземете катерачни еспадрили (тесни обувки с мека гума, които позволяват да се използва всяка издатина на скалата) и магнезий ("магическия" прах, служещ за подсушаване кожата на ръцете) и така да увеличите сцеплението на крайниците си със скалата.
Да разгледаме сега правилата. При истинския боулдъринг не се употребява въже, не може да се използва никакъв инвентар, закрепен за скалата, партньорът ви не може да ви подкрепя физически и придържането към маршрута е задължително (върху боулдърите често съществуват многобройни припокриващи се маршрути на извънредно малка площ).
Боулдър катеренето е занимателно, то е най-евтиният начин да започнеш, освен това създава много контакти. При него се получава голямо натоварване на сухожилията на пръстите, изисква голяма сила и развива гъвкавостта. Ако не се опитвате да подражавате на "специалистите" още от самото начало и се задоволите първо с по-лесните движения, то е идеален начин за започване на катерачната ви кариера.
За много катерачи боулдър катеренето се превръща в единствена страст и някои с удоволствие прекарват часове на малката изкуствена стена в мазето си, която замества естествения камък. Разбира се, в това няма нищо лошо, няма я само красотата на природата.
Някои варианти на боулдър катеренето са следните:
Соло катерене (Катерене без осигуровка)
По своята същност соло катеренето е чист боулдъринг, само че на по-голяма височина. То представлява катерене по скали с различна височина без използване на каквито и да било изкуствени средства. Тази "освободена" форма на катерене е много привлекателна, защото позволява на този, който я практикува, да се придвижва по-бързо и да не зависи от никого.
В никакъв случай не го препоръчваме на начинаещи, тъй като много катерачи, включително известни светила, са намерили смъртта си при соло изкачвания. Ако всичко върви добре и маршрутът е във възможностите (както физически, така и психически) ви, соло изкачването е възбуждащо, истинско изящество. При най-малката грешка обаче опитът ви може да завърши трагично.
Екстремното соло катерене е запазено за най-добрите - високо над земята, без никаква осигуровка, тук няма място за колебание или страх!
Може би това е малко "по-разумен" вариант на катеренето без осигуровка. В света има много места, например Каланк във Франция и някои райони на Британското крайбрежие, на които големи скални масиви завършват над дълбоки водни басейни. Тук могат да се извършват траверси на разумна височина над водата, които да продължат с километри. В този случай човек се наслаждава не само на катеренето, а и на падането във водата и може би на едно продължително плуване без опасност от сериозни травми или смърт.
Соло катеренето над дълбоки водни басейни може да бъде изключително приятно, стига последствията от падането да не са по-сериозни от намокряне в студена вода и продължително плуване към сушата.
Не е чудно, че този вид катерене е особено популярно в горещите летни дни. Трябва да се помни обаче, че при падане от 10 метра водата може да ви се стори не по-малко твърда от земята и че ниската температура и високите вълни (да не говорим за недружелюбни акули в някои части на света) могат да бъдат също толкова опасни, както острите скали! Преди да предприемете такова начинание, съберете всяка възможна информация за обекта от пътеводители за катерене или от хора, познаващи добре района.
Катерене по сгради (Билдъринг)
Както личи от името, този тип катерене се извършва върху изкуствени конструкции, създадени с други цели, но подходящи за практикуването на този вид спорт. Все пак трябва да се има предвид, че тази дейност може да доведе до глоби и дори до арести. Архитектите и охраната на сградите приемат задължени ята си изключително сериозно и на човек може да му се окаже много трудно да убеди съда, че "просто искал да се покатери по фасадата на банката". Няма нищо лошо да се катерите по сгради, само преди това вземете необходимото разрешение.
(Понякога е много полезно да съгласувате действията си с разписанията - известен е случай, при който един катерач бил принуден да виси "на нокти" върху една подпора, докато по моста над него бавно преминавал дълъг товарен влак; това неприятно преживяване му се сторило цяла вечност.)
Изкуствени стени и катерачни зали
Залите и изкуствените стени са превъзходни места за започване на катерачната ви кариера. Обикновено предлагат екипировка под наем и осигуряват дежурни инструктори, които да дават съвети и да следят за безопасността на катеренето по време на началните фази на обучение. В повечето зали могат да се намерят маршрути с различна трудност и дават възможност за обмяна на опит с други катерачи. В страните с развито спортно катерене, изкуствените стени са много разпространени, особено в Белгия, Франция, Великобритания и САЩ.
В една добре екипирана катерачна зала има всичко - превъзходни боулдър пасажи, добри възможности за водене и маршрути, които са по вкуса и възможностите на всеки, от прохождащи до най-елитни катерачи. Едно от предимствата на изкуствените стени е, че могат да се използват при всякакви метеорологични условия.
Основната опасност в катерачните зали идва от това, че повечето начинаещи надценяват възможностите си и започват с прекалено трудни маршрути или тренират прекалено дълго. Това води до контузии на мускулите и сухожилията. Недостатъчното владеене на техниките за осигуряване също води до наранявания. Повечето от центровете за катерене в зала са започнали с малки изкуствени стени, позволяващи на практикуващите този спорт да тренират без прекъсване цяла година. В последствие много от тях са се развили в големи комплекси, на които вече не се гледа просто като на заместители на "истинската скала". Някои катерачи толкова харесват изкуствените стени, че никога не пипат скала. В някои случаи "изкуствената игра" също се придържа към строги правила, при които човек не може да използва една или друга хватка или трябва да се придържа към определен маршрут. Все пак в залата катерачът има по-голяма свобода, отколкото на истинската скала - в края на краищата там се ходи за тренировка и за удоволствие, нали?
Спортно катерене
Спортното катерене е сравнително нова разновидност, възникнала във Франция в края на седемдесетте. Гидовете в Алпите забивали много метални клинове за осигуровка и ги оставяли на стената за улеснение при следващи изкачвания. По-младите катерачи харесали тази практика и започнали да екипират все по-трудни маршрути, отначало с клинове, после с болтове, забити в издълбани с бормашина дупки в скалата. Появата на бормашини с акумулаторни батерии и на бързо втвърдяващи се епоксидни смоли доведе до "наковаването" на все повече и повече скални обекти.
Повечето спортни маршрути се изкачват "на едно въже". Това означава, че човек достига определена точка, от която осигуряващият (партньорът, който ви отпуска въже с помощта на специално протриващо съоръжение) може да ви спусне отново на земята. Съществуват все пак и много спортни маршрути от повече от едно въже, които позволяват човек да се катери в продължение на часове, без да слиза на земята.
Някои скални обекти са по-подходящи за екипиране с болтове от други, дори при някои това се оказва единственият начин за осигуряване, и местните власти на много места са се съгласили да определят такива райони за спортни катерачни обекти, оставяйки другите скали за любителите на собствената осигуров ка. Безспорно използването на болтове допринесе за значителното увеличаването на катерачите по естествените скали; издигат се гласове за екипирането на все повече и повече обекти. Истинската вреда от болтовете е спорна, особено ако се вземат предвид пътеките, пътищата, оградите и дори табелките "Използването на болтове забранено!" Все пак в някои райони тази забрана е оправдана и трябва да се спазва.
Спортното катерене доведе до значително увеличаване на стандартите в екстремното катерене, тъй като тук човек може да бъде винаги на границата на възможностите си без голяма опасност от фатални падания (въпреки че се случват и такива). Спортното катерене се практикува обикновено на отвесни и надвесени скали и изисква голяма сила, издръжливост и гъвкавост. Тези качества, придобити при усилена тренировка върху къси, но трудни маршрути, са необходими и при изкачването на дълги алпийски турове. Няма съмнение, че съвременните техники на екстремното катерене дължат съществуването си на техниката и силата, развити при спортното катерене.
Традиционно катерене
Много хора определят този стил като "истинско" катерене. Един човек, водачът на свръзка, тръгва по скалата, влачейки след себе си едно или две въжета. Той закрепва средства за осигуряване (джаджите) в цепнатините на скалата през определени интервали и закачва въжето (въжетата) с помощта на карабинери. Вторият катерач държи (осигурява) първия с помощта на някакво протриващо съоръжение. След като достигне подходящо място, водачът поставя още осигуровки, фиксира се за тях (самоосигурява се) и започва да осигурява партньора си, докато стигне при него. Докато се катери, вторият събира цялата екипировка, оставена от първия.
Класическият начин на катерене (наречен още катерене в свръзка), позволява изкачването на непознати скали без използването на предварително оставени осигуровки, като болтовете например. По този начин се прокарват повечето нови маршрути по големите стени (дори по ниските катерачни обекти).
За едно наистина "чисто" изкачване катерачът не би трябвало да оглежда предварително по-трудните пасажи или да има каквато и да било предварителна информация за начина, по който се преодоляват. Просто отиваш и се катериш.
Голямото предимство на традиционното катерене е, че човек може да отиде на която си поиска скала и да я изкачи с използването на сравнително малко инвентар, стига да намери цепки или дупки, в които да се осигурява. Недостатъкът е, че ако скалата е прекалено компактна или пък ронлива, опасността, осигуровките да се извадят при евентуално падане, е по-голяма, отколкото при болтовете.
Поставянето на собствена осигуровка е цяла наука и изисква развиването на определени умения. Препоръчваме на новаците да се поупражняват добре в боравене с инвентара, преди да се хвърлят на истински тур! Екипировката е скъпа и човек трябва да разполага с богат набор от нея, за да се осигурява качествено. Освен това поставянето на собствен инвентар отнема доста повече време и нерви от простото щракване в оставения на стената болт, така че започнете с тур от по-ниска категория от тази, която преминавате нормално, когато използвате болтове.
Катеренето в свръзка се практикува както на ниски скали, така и на големи стени, по маршрути с изкуствено катерене и при алпийски изкачвания.
Хубави класически маршрути могат да се намерят във Великобритания, Доломитите в Италия, Тирол в Австрия, в Йосемити и други части на САЩ и в райони като Седерберг в Южна Африка, Грампиан Маунтинс в Австралия и Дарън Маунтинс в Нова Зеландия.
Катерене по ниски скални обекти (Тренировъчни обекти)
Практикува се на скали с височина от 20 до 100 м, по маршрути с дължина само от няколко въжета. "Въже" се нарича този участък от тура, който се преодолява на един етап от катеренето, последователно от първия и втория в свръзката. Дължината му се определя или от дължината на катерачното въже, или от особеностите на скалата - наличие или отсъствие на добри площадки за осигуряване, преодоляване на различни препятствия (тавани) и др. Класическото катерене по ниски обекти се различава от спортното по това, че освен че не ползват предварително забити болтове, вместо да се спуснат на рапел или на установка, катерачите предпочитат да слязат от маршрута по по-лесни пътища за връщане. Традиционното катерене все още е най-популярно в много страни, включително Великобритания, САЩ, Южна Африка, Австрия, Германия и Австралия. Класическите катерачи обикновено спазват доста стриктно правилото за чисто преминаване, освен ако не са изправени пред непосредствена опасност от падане.
Катерене по големи стени
При този вариант на катерене, целта е определен брой катерачи (двама или повече) да се доберат до върха на някоя огромна скална стена по всеки разумен начин.
Често, за преодоляването на гладки или надвесени пасажи се използват изкуствени опори - т. е. катерачът се хваща или стъпва в примки, закрепени за скалата с помощта на средствата за осигуряване. Често се налага забиване на клинове или болтове.
Друга характерна особеност на този вид катерене е, че останалите членове на свръзката изобщо не са длъжни да се катерят по скалата - могат да се изкачат по въжета, фиксирани от водача, с помощта на средства за изкачване, като жумари. По този начин пестят време и сили. На много високите стени се налага носенето на големи количества вода, храна и други средства за оцеляване, които обикновено се извличат по маршрута в хода на катеренето.
Границите между отделните варианти все повече се размиват. Много от по-старите маршрути, които са били изкачвани изкуствено сега се преминават чисто или дори соло...
Следва продължение
No comments:
Post a Comment