Универсалният, но не от Вьорнер

За колко футболисти ни е трудно да преценим кой е по-силният им крак? Няма такъв? Не, има! Юношата на Левски Станислав Маринов. 



В следващите редове ще разберете, защо твърдя, че бившият защитник на Локо София, Левски и Ботев Пд (там той беше нападател, май) Георги Марков направи изключително лоша услуга на българския футбол. Замислете се каква е първата асоциация ако наречем един футболист Универсалния? Ами пред очите веднага изниква познатото Ренде, което е готово да съсече и ниско прелитащо над терена невинно врабче. За съжаление на пичовете от Вьорнер сега няма да говоря за поредния им ходещ продукт, а за един наистина универсален и изключително талантлив млад футболист.
Става въпрос за родения на 24 юни 1994 година в София състезател от ДЮШ на Левски Станислав Маринов. Сухата статистика за него сочи, че започва да тренира футбол сравнително късно - когато е на 11 години. Първият му отбор е столичният Септември, а името на първия наставник е Антон Кирилов.
На стадиона в "Красна поляна" младокът се изявява като дясно крило. Няма как иначе да е при положение, че притежава впечатляваща бързина и техника, а на старта и реззкия му демараж могат да завидят дори бегачите на къси разстояния. В един момент обаче всичко приключва. Гладът е по-силен от тока, а мизерията отблъсква всички по-кадърни деца, които напускат, за да търсят щастието си другаде. Септември се разпада. Станислав обаче остава! Някак си не може да се види в ролята на корабокрушенец, който бърза да скочи в спасителната лодка. Виждате ли как хубаво смених "плъха и потъващия кораб". По това време той все още не е Универсалния, но пък спокойно може да получи наградата "Франко Барези", ако някога се учреди такава за вярност към отбора.
Маринов защитава цветовете на Септември още една година. Всяко нещо обаче си има своя край, а момчето е наясно, че ако продължи да държи на този отбор, бъдещето му ще е свързано или с някой "Плод и зеленчук" или най-много с реномирана верига бензиностанции, където да разхожда по цял ден работния гащеризон. И така идва поредния мач с Левски. Станислав тотално развинтва защитата на сините и веднага след последния съдийски сигнал наставникът на тима от "Герена" Петър Петров - Чори предлага на момчето да премине пробен период в гранда. След кратък семеен съвет Маринов се озовава на последната спирка на автобус 120. За съжаление в реалния живот не всичко се случва бързо, както в приказките, а сините имат достатъчно класни футболисти за тази зона. Шефовете обаче не искат да изпускат таланта и затова му предлагат да премине в Левски Раковски, където ще бъде под тяхно наблюдение. Речено-сторено. В квартал "Иван Вазов" наставник на Маринов е Валери Греков, който изпитва огромна нужда от ляв бек. "Я, ти новото момче, тичай вляво на защитата". Чудо! Оказва се, че доскорошното дясно крило се справя чудесно и като ляв бек, а левият крак, въпреки че се води по-слабият му, не отстъпва на десния. Този феномен не остава скрит от шефовете на синята ДЮШ, които още на полусезона привикват Станислав на "Герена". Този път за постоянно. И той не ги разочарова. Несменяем титуляр, за него не е проблем да се подвизава като ляв и десен бек, ляво и дясно крило...Е, не е ли универсален? А защо не го пробвате и на вратата? Сигурно и там ще се справи чудесно.
Самият футболист обаче не се оплаква. За него е важно да е на терена, а изключителният му интелект му позволява да се играе с огромен успех на всяка позиция. Успехите не закъсняват. Отборът става Републикански шампион, Маринов често помага и на батковците от наборите '93 и '92, а съвсем логично облича и националната фланелка.
Най-голямото признание за него обаче е възможността да се докосне до първия отбор на сините. Това се случва през зимата, когато е повикан от Ясен Петров за контролата с Чавдар Етрополе. Левски печели с 3:0, а младокът така и не се появява в игра, но той вече е дишал от въздуха на големите...
Сега да се върнем там, откъдето започнахме. Дано младокът ни прости своеволието да го наречем Универсалният. Той наистина е такъв, но за щастие не е произведен от Вьорнер. С две думи - не е ренде. Напротив. По-скоро е рядко срещан талант, за който най-важното е да бъде оценен и да получи вот на доверие. Той ще го използва. Независимо дали с десния или с левия крак...

Явор ПИРГОВ