1 Jun 2011

Кавал(и) за България

След почти всеки мач на българския национален отбор първите ни реакции са "стигнехме дъното". На следващия двубой обаче се оказва, че нашите са отишли още по-надолу... Затова сега няма да определяме точното местонахождение на трикольорите, а ще кажем само - срам и трагедия.



Паднахме и от аматьрския национален отбор на Корсика. Да, в редиците на автономния остров имаше и доста популярни имена, ама това все едно е да отидеш на турне в Бразилия, да прекъснеш рахата на 3-4 момчета от Сао Паоло и Фламенго, които да излязат и да те нашамарят хей така, както са си по бански гащета. А представяте ли си какво щеше да се случи на кариоките ако дори и в приятелски мач загубят от сборна формация приятели живеещи вляво от Голямата скала на Ниагарския водопад и вдясно от големия бук в началото на прерията. Общо взето това е положението и с първия ни тим. За жалост падението на тази формация започна много отдавна. То не бяха лекции от Кипър и мъки срещу Албания. Добре, че дойде мача с Швейцария, за да повярваме в нещо, но и този светъл лъч бързо угасна...
Вижте сега, няма проблем в самата загуба от Корсика. Ок, учебна игра, тренировъчен процес, опознаване... Става дума за друго. За онези, които командват този отбор. Онези, които решиха преди време да изпратят три различни отбора, на три различни места с името "България", след това ни забъркаха в аферата "Естония", а сега заточиха трикольорите на Острова на Наполеон. Трябвало им спокойствие, искали да са далеч от хорските погледи... Няма лошо, но това не е Марек, за чийто подвизи срещу Дила Гори разбрахме с 2 дни закъснение. Този отбор не е бащиния на Боби Михайлов и останалите му авери, за да го изпратят на няколко хиляди километра от България и от пресслужбата на БФС да отсвирят тотално родните медии. Ами нали точно тези медии са призвани да информират онези, които дерат гърла на стадиона. Тях кучета ги яли. Същите кучета обаче май са добре нахранени. Защото в чинииките им бяха подложени и избраниците на Лотар Матеус. Значи те имали нужда от добри условия, за да се подготвят за срещата си с Мирко Вучинич. И в какво по-точно се състояха добрите условия? В това, че бяха разкарвани като банда талибани от едно летище на друго? Този пич от Иван Асен II, който организира тази подготовка не знаеше ли, че на единия аеродрум не можеше да кацне голям самолет? Или нека да ги лашкаме като циганин мечка на селски панаир? После паднали! Ами ще паднат.
Жалкото е, че не паднахме, а направо си изядохме Кавала (съвпадението с името на голмайстора не е случайно). Дано поне хер Матеус да е доволен. Дали в близост до стадион "Тимицоли" в Аячо не е имало някакъв конкур Мис еди коя си...
После да не се чудите защо Стилян не спира да ги псува, а Бербатов се отказа!

Явор ПИРГОВ

No comments:

Post a Comment