8 May 2011

Desculpe, Michel! Eu estava errado! Você é grande, Platini!

Животът му в последните 2 години бе като в приказка. Или по точно като тази за "Пепеляшка". Да, онази мацка, която през деня слугувала на мащехата си, а вечер ходела да танцува издокарана като принцеса. И така докато не дошъл принца и не й нахлузил златната обувка...




В началото той беше звезда в Черноморец. Всъщност не е много ясно какви неведоми пътища го бяха довели в Бургас, но преди това се бе подвизавал в Сан Лоренсо, Гама, Сейландия, Арагуаина, унгарския Татабаня и португалския Ещрела Амадоран (благодаря за справката на Уикипедия, защото в противен случай нямаше как да запомня тези имена). След това акостира на "Българска армия", където започна повече от блестящо с феноменален гол срещу Фулъм. После обаче часовникът за него удари полунощ и той бе принуден да тренира с децата. Опитаха се да го продадат нейде в Азия, но не се получи и по всичко личеше, че за нашия герой не остава нищо друго освен да валира тревата в Борисовата градина или да помага на бай Добри домакина, докато пренася големите сандъци с екипировка. Но се появи принца. Е, не е точно истинският принц, а бившият преводач на треньора, който обаче се оказа, че разбира доста повече от останалите прехвалени пишман специалисти с дълги визитки. И именно той отново надяна на краката му обувките, ама не златните, а футболните и резултатът не закъсня. Само за няколко мача доскорошният изгнаник се превърна в идол на агитката, а журналистите не спират да отварят речниците, за да търсят все по-изразителни средства да опишат головете му. Вече знаете за кого става дума, нали?
Мишел Платини Ферейра Мешкита...

Всъщност той е кръстен на Мишел Платини заради Световното първенство през 1982 година. Французинът покорил сърцето на стария дон Ферейра, който година по-късно предпочел да кръсти сина си именно на капитана на петлите, а не на любимеца на кариоките д-р Сократес. Името Мескита в паспорта му пък идва от майка му - доня Мескита. С две думи последният да затвори вратата. Затова за нас той е просто Мишел Платини.
Тук е мястото да поднеса извиненията си на нападателя, за когото преди време твърдях, че е най-добрата сделка на Митко Събев и една от най-лошите за шефовете на ЦСКА.
Desculpe, Michel! Eu estava errado! Você é grande, Platini!
Само за няколко месеца под ръководството на Милен Радуканов бразилецът си върна радостта от играта, емоцията и мотивацията, повярва в себе си и в своите възможности, и сега е едно от основните вдъхновения на червените... Самият той признава, че проблемите с предишните наставници са повлияли на формата му. Хубавото е, че те са загърбени и в момента Платини струва много повече от отбелязалия 22 гола Гара Дембеле. Защо ли? Защото играта му не е подчинена толкова на провокациите, на грубата сила, на физическите единоборства... Мишел е артист. Когато е на терена той рисува. Погледнете само мекото овладяване на топката, паса, елегантното движение, лекотата, с която преминава през противниковия бранител... А головете? Те са в състояние да вдигнат на крака всеки безпристрастен любител на футбола. Само за няколко мача Мишел доказа, че може всичко - да вкара от воле, със задна ножица, с глава... Прави го с гръб към вратата, с лице...всякак. Припомнете си изпълнението му на пряк свободен удар срещу Миньор. Малцина в А група могат да го повторят, а Дембеле никога...
Най-интересното обаче е друго. Наскоро Платини заяви, че иска феновете на ЦСКА да видят още по-добри игри и изпълнения от него. И старанието му да изпълни това свое желание се вижда на терена. Това вече не кореспондира с поведението на повечето чужденци, които са акостирали в България. Да ги изброяваме ли - Лима и Соуса, които дойдоха със статута на звезди и едва ходеха по терена; Рабех, който след 2-3 добри мача реши, че футболът е до колене и опита да пресуши баровете в Студентски град, а после си го изкара на невинните таксиметрови шофьори; Гарсес, който стреляше, но предимно по руси мадами; Мукаси, който след като вкара 2 гола на Левски се пренесе да живее в "Биад", а Стойчо Младенов ежедневно слушаше за болежките му; секс-символът Неи; Дембеле, чиито изцепки изкараха тлъсти хонорари на цяла плеяда адвокати, подчинени на Тодор Батков...

В същия списък до зимата попадаше и Платини. Той дори бе на път да повтори съдбата на един друг бивш нападател на ЦСКА - Мателе Масане Моке Аго'о, който също стартира шеметно на "Армията", а после изчезна като ланския сняг, за да се озове в приюта за емигранти в Бусманци. За конгоанеца обаче беше почти сигурно, че след като спечели доверието на червеното ръководство си е заминал, а на негово място е пристигнал брат му, който и хал-хабер си нямаше от футбол. Сега обаче имаме обратен вариант. Дали шефовете на ЦСКА не са пуснали в употреба сериозните си връзки и контакти, за да издирят и върнат в Борисовата градина истнския Платини. Едва ли. По-скоро овациите трябва да обере Радуканов. Именно за подхода си към сеньор Мишел Ферейра Маскеда и за това, че успя да го мотивира да търси своето развитие, да върви нагоре, да се забавлява на терена, доскорошният преводач заслужава титлата Доктор по психология и приза Треньор номер 1 на България... Защото именно той и неговите възпитаници ни показаха какво е правилен футбол и че той има почва у нас...

* Извинявай, Мишел! Аз сгреших! Ти си страхотен, Платини!

No comments:

Post a Comment