Преди три сезона Тодор Батков се лиши от услугите на един от ключовите футболисти на Левски - Ричард, за да го продаде в руския Химки за два милиона долара. "Все едно ми откъснаха пръст от ръката", каза тогавашният треньор на сините Станимир Стоилов след продажбата. В дрийм тима на Мъри обаче имаше много хляб, повече отколкото в настоящата синя формация.И въпреки това Стоилов не скри сълзите си (това е факт) при раздялата си с Ричард.
Хайде сега си представете какво му е на спортния директор на Левски
Георги Иванов, като се сети, че от другия сезон Гара Дембеле няма да е на "Герена". На директора сигурно ще му се иска да си откъсне не пръста, а цялата ръка при мисълта, че фланелката с №9 отново ще излезе от употреба.
Няма как да е иначе просто защото Гарата е друга бира. Да, сигурно има бръмбари в главата (както обича да казва Тодор Батков), не е цвете за мирисане извън терена. Затова пък буйният нрав на нападателя даде възможност на българския футболен запалянко да се наслади на футболист от класата на Гара Дембеле. А той безспорно е класен.
Защото заради играчи като френския голмайстор си струва да отидеш на стадиона. На фона на постната ни А група Дембеле е истинска находка. Такава, заради която хората гледат футбола с кеф и коментират разпалено случилото се по време на даден мач. Не само заради 25-те си гола (до момента) в А група Гара ще остане завинаги в историята на Левски. Има един друг момент, а именно отношението на футболиста към клуба. Няма да открием топлата вода, като кажем, че не са много играчите у нас, които биха отказали оферта от Вердер Бремен. Още повече когато говорим за чужденец.
Оказа се обаче, че Дембеле е от онази порода футболисти, за които пачките не са най-важното нещо. Остана на "Герена", за да помогне на колегите си, отказа се от тлъста заплата (между 50 и 60 хиляди евро на месец) във Вердер само и само да направи Левски шампион. Е, това няма да стане, но никой не може да го вини. Толкова за човешките качества на Гара Дембеле.
В спортно-технически аспект едва ли има играч в елита (може би единствено Мишел Платини от ЦСКА), у когото да има толкова много футбол. Мощен физически, бърз, остър, играе добре с двата крака, пресира, комбинира, завършва - тези качества демонстрира Гара в Левски. Треньорът на Гент Франки Дюри възкликна преди време: "Дембеле е нападател - мечта". Да, за
А група той е такъв, затова единственото, което остава да кажем, е: "Довиждане, Гара, ще ни липсваш!".
Иван Тепавичаров, в-к "Тема Спорт"
Кой кой е?
ReplyDeleteЧетейки ежедневната спортна преса и анализирайки настроението на обикновения футболен запалянко, стигнах до извода, че левскарите за разлика от другите фенове неистово желаят да възвеличат и митологизират "деветката" в отбора си, независимо за коя епоха иде реч. Далеч съм от мисълта да принизявам постижения и безспорни факти, но ми се струва, че кланянето и обожяствяването на едно френско пиянде прекрачва всякакви граници. Футболисти като преждеспоменатия не само не са кът в Европа, ами и всички свободни трансферни листи са пренаситени с такива...Важно е окото! А в този компонент към настоящия момент в "Левски" не разполагат с нужния елемент. Там е сбъркано и омацано всичко- от селекция до детско-юношеска школа, от проектирене до промотиране...Един Валери Домовчийски щеше да къса противниковите мрежи не по лошо от някаква Гара...Но го няма и усета кога играча ще е най-конвертируем, кога за него ще се смъкнат добри пари, кога да бъде задържан за още един цикъл и примерът е кристално отчетлив- разгабения на безценица славен отбор.
В тоя ред на мисли е редно да се добави, че голмайсторските качества на един футболист са тясно свързани със силата на съответното първенство.Дет се вика едно е да те пази Видич, друго Яков Папарков. Поради тази причина бе въведен и коефицент за всеки шампионат и на неговата база вече се формира и носителя на позагубилия си блясъка приз "Златна обувка". Меродавно, безкомпромисно, истинско...И седмото място за момента на нашия Дими може да ни прави само горди. Мързелив, апатичен, носталгичен, параноичен...на кой му пука за тези журналистически алабалистики! Важното е, че българчето е между истинските шамари и че въпреки заседяването си на резервната скамейка води люта битка за доказване.
Ние в BG обаче продължаваме да издигаме в култ оридинерни и неразпознаваеми футболисти-Доки, Моки, Гари, Мари...Все подтиквани от някакви неосъзнати комплекси за национална малоценност. Така, че "Don't cry for Gara, Bulgaria!". Има още на кого да се радваме.
Кой кой е?
ReplyDeleteЧетейки ежедневната спортна преса и анализирайки настроението на обикновения футболен запалянко, стигнах до извода, че левскарите за разлика от другите фенове неистово желаят да възвеличат и митологизират "деветката" в отбора си, независимо за коя епоха иде реч. Далеч съм от мисълта да принизявам постижения и безспорни факти, но ми се струва, че кланянето и обожяствяването на едно френско пиянде прекрачва всякакви граници. Футболисти като преждеспоменатия не само не са кът в Европа, ами и всички свободни трансферни листи са пренаситени с такива...Важно е окото! А в този компонент към настоящия момент в "Левски" не разполагат с нужния елемент. Там е сбъркано и омацано всичко- от селекция до детско-юношеска школа, от проектирене до промотиране...Един Валери Домовчийски щеше да къса противниковите мрежи не по лошо от някаква Гара...Но го няма и усета кога играча ще е най-конвертируем, кога за него ще се смъкнат добри пари, кога да бъде задържан за още един цикъл и примерът е кристално отчетлив- разгабения на безценица славен отбор.
В тоя ред на мисли е редно да се добави, че голмайсторските качества на един футболист са тясно свързани със силата на съответното първенство.Дет се вика едно е да те пази Видич, друго Яков Папарков. Поради тази причина бе въведен и коефицент за всеки шампионат и на неговата база вече се формира и носителя на позагубилия си блясъка приз "Златна обувка". Меродавно, безкомпромисно, истинско...И седмото място за момента на нашия Дими може да ни прави само горди. Мързелив, апатичен, носталгичен, параноичен...на кой му пука за тези журналистически алабалистики! Важното е, че българчето е между истинските шамари и че въпреки заседяването си на резервната скамейка води люта битка за доказване.
Ние в BG обаче продължаваме да издигаме в култ оридинерни и неразпознаваеми футболисти-Доки, Моки, Гари, Мари...Все подтиквани от някакви неосъзнати комплекси за национална малоценност. Така, че "Don't cry for Gara, Bulgaria!". Има още на кого да се радваме.
Иван Велчев, Стралджа