Митове и заблуди за "тризвездните"

Историите за Левски и сините успехи са толкова верни, колкото тези за Крали Марко и Херкулес



Преди 2 дни във футболния Левски имаха повод за празнуване. В клубната витрина попанда поредната награда. Юбилейна - 30-та. За завоювано второ място в шампионата. Достатъчно основание да се отвори шампанско. Сините наистина имат повод да са щастливи, защото те винаги намират начин да изкривят реалността и фактите в своя полза и да се радват на нещо, колкото и незначително и несъстоятелно да е то. Така е от самото създаване на клуба. Пречупването през собствената призма и непрестанното повтаряне на заучени фрази водят до тяхното възприемане. В един момент дори сме готови да повярваме, че те са истина. Така се раждат митовете и легендите.
Уви, в действителност става въпрос за бабини залъгалки, които са толкова верни, колкото за Крали Марко и Херкулес... Първият всъщност е бил потомък на сръбски владетел, който остава в народното съзнание като непобедим герой защитавал хората от турския гнет, а в действителност в края на живота си дори е бил турски васал. Вторият пък уж е убил немейския лъв и откраднал кравите на великана Герион, ама няма кой да повярва. Така е и с Левски...
Днес ние ще представим най-големите заблуди съпътстващи историята на сините.

"Сами срещу всички"


По тази тема е казано много. В опит да се изкарат многострадалци всички, които обичат тима от "Герена" не спират да тръбят, че винаги са били онеправдани, че се опитват да ги спрат със заговори, че едва ли не срещу тях и тяхното свято дело действа цялата мръсна и гадна държава.
Оказва се, че това не е точно така, а напротив. През почти цялото си съществуване Левски е бил сред галениците на властта - не само политическата, а и четвъртата - медиите. Първото не може да се оспори от никой при положение, че клубът в различни етапи е бил под шапката на 2 министерства (на Пощите и на вътрешните работи), а в последните 20 години всички най-влиятелни политици не са криели пристрастията си към този отбор.
При пишещите братя положението е още по-показателно. И за да докажем твърдението си няма да говорим за случващото се в днешни дни, а ще се върнем в 60-те и 70-те години на миналия век, когато е времето на най-яростния тоталитаризъм и комунизъм, който според настоящите сини шамани е правил всичко възможно да заличи "отбора на народа". Оказва се, че тогава въпреки успехите си и въпреки признанието на всички фенове великият Димитър Якимов и голмайсторът на Европа Петър Жеков не печелят вота на журналистите за Футболист на България, който обаче отива при...левия бек на Левски Стефан Аладжов. Същите тези журналисти по онова време не спирали да засипват с критики Жеков, който след един мач срещу Левски, в който отново бележи на сините им отговаря само: "Аз не мога да спирам топката, но мрежата я спира по-добре от мен"...

Левски никога не е продавал играч в Ливърпул

Винаги, когато започне спор за футболистите на ЦСКА и Левски, сините изтъкват срещу преминалите от "Армията" в Барселона, Валенсия, Порто, Селтик - Стоичков, Пенев, Костадинов, Стилян Петров "Ние продадохме Ники Михайлов в Ливърпул". Грешка! Вратарят си тръгна като свободен агент, а на "Герена" получиха само обезщетение. Така както ЦСКА не е продавал никога директно в Манчестер Юнайтед!

Французи нарекли Йовов "Бижутера"

Единственото подобно определение дава през 1989 година френския "Екип", но той нарича идиоти играчите на сините за начина, по който допускат загуба с 3:4 от Антверпен. "Франс футбол" не са писали нищо за Йовов. Да, голът му срещу Марсилия бе повече от красив, но определението бе дадено от колегата от "Меридиан мач" Пламен Пиндраков, който бързаше да спази графика за приключване на броя... А след това всички повярваха...

7:1, 7:2...

Едни от най-големите радости за феновете на Левски са победите им със 7:1 и 7:2 срещу ЦСКА. Безспорно унизителни. Това обаче не са най-големите резултати постигани в това съперничество.
На 10 май 1962 година на стадион "Септември" в София в приятелски бенефисен мач ЦСКА размазва Левски с 8:0. Съставите и на двата отбора са съставени както от ветерани, така и от действащи играчи. А на 2 май 1964г. в друг приятелски мач, наречен "Мач на дружбата", игран на стадион "Българска армия" ЦСКА побеждава Левски с 6:2. Неофициални, но все пак...

Изкривена история

В последните 20 години не спираме да слушаме как с идването на власт на комунистическата власт през 1944 година, тя си създава свое грозно отроче, което е бутано напред, а "отбора на народа" е постоянно мачкан. Връщайки се назад в годините преди Втората световна война и прочитайки исторически справки откриваме, че всъщност и тогава Левски не е блестял с нищо, а по-скоро е бил посредствен отбор.
Цитираме: "За съжаление на тима, който показва голяма класа в София, то той не успява да се наложи на национално ниво. За първите девет години от съществуването си Левски играе само на три от първенствата на България.... Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, ала в този период отборът добива голяма популярност.... Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, завършил веднъж на седма и веднъж на шеста позиция... 1941г. е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК`13 София, Славия София и ЖСК София, като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство..."
Край на цитата. Оказва се, че възходът на сините май започва след това...

Волгите на военните

Другият изключително популярен мит сред сините фенове е за военните Волги, които прибирали насила най-добрите футболисти и ги принуждавали да играят за ЦСКА. Всъщност ще помоля да намерите един играч, който да се е оплакал, че е доведен в Парка на свободата насила.
Другият пример е доста по очеваден. Става въпрос за един от най-силните футболисти в България през 60-те години. Никола Цанев. През 1958 година той е принуден да играе (по районен принцип) в Левски. През следващия сезон обаче сам си тръгва и преминава в ЦСКА, като моли шефовете на клуба да му издействат правото да остане на "Народна армия". Тук Партията наистина помага и Цанев записва паметни моменти с червената фланелка. Един от най-великите е гол срещу Левски във финал за купата, когато на 3 пъти преминава през отбраната на сините и оставяйки ги да лежат в безпомощно състояние, праща топката в мрежата... Към това можем да прибавим, че той изиграва 243 мача в първенството и отбелязва 119 гола, има 24 мача и 8 гола в евротурнирите, а според фенове е истинската причина Георги Аспарухов да е откомандирован от ЦСКА в Ботев. За съжаление обаче решението му да носи екипа на ЦСКА вбесява началника на Комисията за Държавна сигурност Ангел Солаков, който с подкрепата на Недялко Донски (шеф на БФС по това време) издава директива Цанев никога да не облича националната фланелка...

Евробоецът

Тук не спираме да слушаме за влизането в Шампионска лига и похода в УЕФА, но това са само 2 сезона, които бледнеят пред цялостното представяне на Левски в Европа. Ето и едни от най-показателните резултати на сините: Нюрнберг 1:7 (1925 г.), с Дрезден 0:6, с Расинг Страсбург 0:9, в София с египетския Сфинкс 0:4 (1926 г.), с Хайдук Сплит в Прага 0:6 (1932 г.), с БСК Белград 0:10 (1934 г.) , с Войводина Нови Сад в София 0:6, с четата на Кемал Паша 2:4, с китайския И Бай 1:2 (1954 г.), пак Войводина в София 1:5 (1955 г.) и 0:5 (1958 г.), АЗ 67 Алкмаар 0:5, Динамо Букурещ 0:3 (1981 г.), ОФИ (Крит) 1:3, Антверен 3:4, Ференцварош (отдавна един обикновен отбор) 2:3 в София (1991 г.), Люцерн (по това време във Втора швейцарска дивизия) 0:1 (1992 г.), Олимпия за две години 2:3, 1:2, 0:1, Аалст 1:2, 0:1, Слован 1:2, БК Копенхаген 0:2, 1:4, Тампере...

Колко всъщност са калъфките? 30 или 50

На "Герена" отбелязаха 30-то, юбилейно второ място, но според Уикипедия (която брой всичко - купи и градски първенства), тази година те стават 50...Е пак е кръгло число!

Явор ПИРГОВ