11 May 2011

Истинският идол

Не приемайте следващите редове като богохулство или лични нападки. Те нямат за цел да анатемосат един и да възвеличаят друг. Идеята е съвсем различна - да представим истинското лице на два идола.



За всички е ясно, че Стойчо Младенов и Тодор Янчев имат запазено място не само в червената митология, а и в сърцата на всеки фен на ЦСКА. Двама капитани, двама лидери, двама любимци...И двамата никога не са крили любовта си към този клуб, като не са се притеснявали да цитират дори песни на агитката при своите медиини изяви. Дали обаче думите им винаги са били толкова истински и са кореспондирали с чувствата им?
Ще се върна години назад, когато Стойчо Младенов по време на една пресконференция тропна по масата и отсече: "Най-сладко е да станеш шампион на говеждия стадион". Червената България бе в делириум. За мнозина тези думи значеха много повече от двата му гола срещу Ливърпул... В този момент можехме да се закълнем, че най-голямата любов и болка на треньора е отборът. Дали обаче наистина бе така? Мина време и ЦСКА изпадна в сериозна криза. Отнет бе лиценза, мечтата за мачове в Шампионска лига умря, касата бе празна. Стойчо обаче не спираше да твърди, че за нищо на света не би си тръгнал и ще води армейците дори и в аматьорските групи. Феновете го боготворяха. До онзи момент, в който след контролата срещу Рилски спортист в Самоков той не обяви, че "с огромна тъга е принуден да напусне". Бяхме готови да му простим и това, като го оправдавахме, че ще отиде на борсата за безработни, само защото му е невъзможно да работи с началник като Сашо Томов. Всичко се срина часове по-късно, когато Младенов отпраши за арабските страни, където го чакаха луксът и петродоларите. Оказа се, че всичко е било лъжа и той плю върху чувствата на хората, който го молеха да остане. И въпреки това малцина бяха готови да повярват в измяната. За жалост истината бе болезнена. Елементарно - за да заминеш ти трябва виза, виза се вади на база трудов договор, а за този договор роденият в село Плоски специалист бе преговарял около месец. Времето, в което лъжеше всички в очите и се кълнеше в любов. Още тогава припомних причината, поради която в началото на 80-те години Стойчо избира ЦСКА пред Левски. Просто е - военните му дават 3 апартамента в София, а милиционерите само два...
Тук може би трябва да спрем да говорим за Екзекутора на Ливърпул, но за жалост той на няколко пъти се оказа и Екзекутор на ЦСКА - с договорите на Лима и Соуса, с източването на клубната каса посредством приближени мениджъри и привличането на откровени некадърници, с подстрекаването на "бунта на слончетата", с едни съмнителни реверанси в мач срещу Левски... Всичко това отми ореола и идолът се срина...
Наскоро отново чухме рефрен от песен на армейската агитка. Този път бе в изпълнение на Тодор Янчев, който в интервю пред "Тема Спорт" заяви:
"Най-големият фактор за успехите на ЦСКА винаги са били нашите фенове. Когато агитката ни е единна и силна, ние също сме силни. Сектор Г е емблематичен. Има една песен на агитката, в която се казва: "За ЦСКА и дружината винаги ще бъдем тук, винаги един до друг". Нека феновете обърнат внимание на тези думи. Вярвам, че нещата ще се оправят и привържениците ще изгладят различията".
Дали различията в червената торсида скоро ще се изгладят е тема на друг разговор, но Тошко показа, че е част от армейските фенове и знае песните им. Дали обаче наистина обича ЦСКА или просто знае как да докосне душата на всеки един привърженик? Преценете сами. За изявите му на терена няма смисъл да говорим, защото е казано почти всичко - той е моторът на отбора, той е лидерът, той е човекът с две сърца и четири бели дроба... Мнозина може би ще ме апострофират като кажат, че и той подобно на Стойчо напуска на няколко пъти Борисовата градина. Да, прави сте, но разликата е, че той не го искаше, а беше продаван. Продаваха го, а той се връщаше. И знаете ли защо Тошко избра червената фланелка и как се озова на "Българска армия"? Избра я, защото от дете обожова този отбор, а я предпочете в едни доста смутни и несигурни за клуба години, когато в Нефтохимик се даваха най-големите заплати. Съпругата на Янчев (тогава секретарка на Христо Порточанов) се сдоби с документи, позволяващи му да разтрогне договора си с шейховете и той моментално отпраши за София. Без да пита за пари, за апартаменти, за коли...След това историята всички я знаем - ЦСКА се сдоби с капитан, а феновете си истински идол!

No comments:

Post a Comment