Гледаш и не вярваш на очите, ушите и всички останали възможни сетива. Не е срамно да паднеш от Барселона. Срамно е да паднеш по този начин, да лишиш света от финал, от битка, от спектакъл... Много е жалко да се казваш Манчестър Юнайтед и да изглеждаш така дори пред онези, които те мразят. Най-вече пред тях, всъщност.Към края на сезона във Висшата лига на Англия си мислех да напиша коментар със заглавие: Този шампион е срам за Висшата лига. Той не е най-добрият, а най-малко слабият край Челси, Арсенал, Ливърпул и т.н. Спрях се покрай добрите мачове с Челси и Шалке. Все пак Юнайтед бе първенец у дома и финалист в Лигата срещу стария си познайник Барселона.
Хм... Може пък съдбата да му помогне отново?! Може старата лисица сър Алекс да извади някоя последна дяволия от дъвката си, може в дома си английският футбол да прибегне до прословутия си дух, за да спре помитащата сила Барселона? Може, ама в шестък, дето казваше един приятел!
И сега, дори само като човек, почитател на Юнайтед от дете, вече го казвам с чиста съвест: В този си вид Ман Юнайтед е срам за шампион на Висшата и за финалист на Шампионската лига!
Тъжният край на "Уембли" всъщност е край на една епоха в историята на тима от Театъра на мечтите. Край за големи фигури като Ван дер Саар, Рио Фърдинанд, Пол Скоулс, Райън Гигс, Патрис Евра... Завесата пада.
За да разбереш какво се случи на Юнайтед в последните години, можеш да си направиш проста равносметка спрямо Барселона - клубът, по който всички трябва да се равняват.
През 2008 г. Юнайтед излъга Барса на полуфинал преди да вдигне купата. Направи го с повече опит, със себераздаване и с класа. ТАЗИ Барселона тогава се градеше, дори треньорът бе друг - Франк Рийкард. На следващата година каталунците не срещнаха особени трудности срещу манчестърци на финала в Рим, израстването им бе потресаващо.
За снощи всички фаворизираха Барса, но очакваха Юнайтед да изглежда малко по-добре. По-равностоен, по-компактен. Не стана така, разликата в класите вече бе гигантска, просто смущаваща.
Сега е напълно излишно да се говори какво е щяло да стане с Димитър Бербатов на терена, с Флетчър или Скоулс, с различни роли за Гигс и Парк, с по-стабилна защита... Няма никакво значение, поне според мен. На Юнайтед липсва класа! Липсва стил.
Преди този отбор можеше да пресира, да отнема топката, като цяло да играе прилично без топка. Сега е изгубил тази способност, да не говорим, че много издиша и в градивен план.
Моите уважения, но халфове като Карик, Флетчър, Андерсон, Гибсън и т.н. биха могли да изкарват щури пари като дърводелци в китното село Бели Осъм до Троян. В този край бизнесът с мебели винаги е бил на почит! Но да разчиташ на тях срещу Меси, Иниеста, Шави и компания? Имам силни съмнения...
Не мога да пропусна въпросът с Димитър Бербатов. На пресконференцията след мача Фърги за първи път и почти едно към едно си каза, че българинът не става за големи решаващи сблъсъци. Нещо, което ние много добре знаехме, че той го мисли.
Странна работа... Купуваш футболист за напълно нереалните 30,7 милиона паунда. Не разчиташ на него в наточени битки, оставяш го резерва за финала в Рим през 2009-а. След още две години този човек става голмайстор на Висшата лига ВЪПРЕКИ твоите усилия да го жертваш в голяма част от пролетта.
Стига се дотам, че оставяш струващият 30 милиона (вече не) нападател и голмайстор на Висшата лига извън групата за следващия ти финал! В същото време постоянно повтаряш, че той е велик, специален, единствен, гениален... Далеч съм от мисълта да съдя точно сър Алекс. Юнайтед стана толкова успешен, обичан и мразен благодарение на шотландеца. Просто опитвам да разсъждавам по тия неща, интересно ми е и вашето мнение.
Барселона и Реал Мадрид, пък и Юнайтед преди години показаха, че има два начина да печелиш. Единият е да правиш школа и да градиш първия си тим от нея. Вторият е да купуваш де що изпадне. В момента на "Олд Трафорд" не правят нито едното, нито другото. За първото явно им липсва потенциал, а за другото - пари.
Какво правим тогава? Клубът има нужда от ново начало, от разтърсване. Тая история с плавната смяна на поколенията е пълен майтап. Тя не работи вече. Кой сменяш за Скоулс и Гигс? Дърводелците за Бели Осъм?!
В момента играчите и феновете на Манчестър Юнайтед ми приличат на добре охранени котараци. Помня какво бе по трибуните на "Камп ноу" през 1999-а срещу Байерн и как се държа публиката снощи... Може би клубът трябва да мине през поредния си катарзис, през дъно, за да тръгне отново нагоре. Болката, мъката, провалът и смъртта са част от историята на Юнайтед, чест от неговата каризма. Няма нищо страшно.
Английският футбол като цяло има проблем с идентичността и един срив ще му дойде добре. Той се изгуби зад измамния блясък на Висшата лига. Този рай отведе в ада не само "червените дяволи", а също така Ливърпул, Арсенал, Евертън...
Някога британците печелиха такива финали като снощния на "Уембли". Правиха го с дух и колективна воля. Днес просто нямат шанс срещу Барселона. И една мисъл не ми дава мира - Челси или Арсенал нямаше да са толкова зле срещу Барса в събота. Какво тогава правеше Юнайтед там?!
Лондон-София
Валентин МАРИНОВ
prosport.bg
No comments:
Post a Comment