Този футболен отбор е институция и за аржентинците мястото му е само и единствено в елита. Дори вечният враг Бока Хуниорс ще усети липсата. Защото следващия сезон няма да има дербита, няма да има „Суперкласико” – един от най-вълнуващите сблъсъци в световния футболен календар.
Сега за Ривър Плейт предстоят тежки времена. Ще има драстични промени, за да се постигне необходимият баланс за „живота” във втория ешелон. Президентът, клубната легенда Даниел Пасарела се врече във вечна вярност и обяви, че остава въпреки призивите за оставка.
„Ще трябва да ме извлекат с краката напред”, категоричен е той. Футболистите са убедени, че ще се завърнат възможно най-скоро там, където клубът им беше непоклатим 110 години. Но бягството от „La B” (както наричат аржентинската втора дивизия) със сигурност няма да е толкова лесно.
Първо парите от телевизионни права ще намалеят точно 7 пъти – от 6,8 млн. долара до по-малко от милион.
Цените на билетите ще са по-ниски, а приходите в това перо от бюджета ще спаднат още повече, тъй като във втора дивизия не се допускат гостуващи агитки. Разбира се, заради насилието по стадионите.
Така без солидна финансова опора най-естественото нещо е спад в качеството на състава. Пари за скъпоплатени звезди няма да има. А и най-големите отдавна са зад граница. Дори Ривър и Бока оцеляват финансово чрез продажби на най-добрите си играчи в Европа.
Повече от 1000 аржентински футболисти заработват заплати в чуждестранни отбори. Но най-платежоспособните европейски колоси едва ли ще тръгнат да оглеждат бъдещи звезди в долните аржентински дивизии. В крайна сметка елитното качество е в елитната група.
Футболни експерти коментират, че именно масовият износ е основната причина за падането на нивото на клубния футбол в Аржентина и изравняване на малките клубове с историческите лидери в лицето на Ривър Плейт и Бока Хуниорс. И така се стига до немислимото. 5 треньорски рокади в последните 3 години и смяна на силно критикувания президент Хосе Мария Агилар с живата легенда Пасарела не помогнаха. Разпродаването на най-добрите играчи и купуването на некачествени заместници – също.
Много клубове в Аржентина страдат от невъздържаното поведение на своите най-крайни фенове или barra brava, но може би никой толкова, колкото Ривър Плейт. Ултрасите опустошават собствения си стадион, атакуват футболистите, а част от лидерите на някои фракции са в затвора, очаквайки присъди за убийства на тартори на вражески групировки.
Въпреки всички проблеми, „милионерите” имаха реален шанс да се спасят от изпадането. Трябваше да се спечели баража срещу втородивизионния Белграно.
Но Ривър „защити” един друг прякор, лепнат му от противниците – „Las Gallinas” или „Кокошките” заради редицата провали във важни мачове в миналото. И историята се повтори, но този път беше фатално. Загуба и равен и пропадане.
Психиатри в Аржентина започнаха да анализират ефекта, който ще има цялата тази негативна емоция върху феновете на Ривър Плейт, неподготвени за провал от такъв мащаб. Вече има сериозно покачване в броя на обажданията на спешни линии за психичноразстроени хора, а търсенето на антидепресанти се е увеличило значително.
Д-р Марсело Рофе коментира: „Привържениците са обзети от непоносима скръб. В крайна сметка Ривър Плейт е отборът с най-много титли в страната (33) и изпадането винаги е било немислимо”.
За феновете въпросът е на живот и смърт. „Никога не съм предполагал, че този ден ще дойде”, „Най-тъжният ден в живота ми”, „Ще скърбя завинаги” са само част от реакциите в различни интернет сайтове. Много други са цензурирани заради невъобразими ругатни и обиди по играчи, треньори, ръководство.
Футболът бил просто игра... Само че телевизионните кадри с хиляди ридаещи възрастни мъже и жени, с вилнеещите по улиците, загубили разсъдък фенове, говорят друго. Поне що се отнася до тези, които обичат аржентинския Ривър.
Александър ТОМОВ, dnes.bg
No comments:
Post a Comment