Публиката на Левски е известна като доста претенциозна. Не чак в такава степен, каквато определя докерите-фенове на Милуол великия Джордж Греъм, но все пак на „Герена” винаги е имало особена нагласа към играта на сините.
Трите точки срещу шампиона на България, който в случая се казва Литекс отново дадоха повод за полемика, която се изрази в това дали изобщо е имало значение по какъв начин са постигнати.
Ясно е, че публиката в някаква степен се влияе и от чуждо мнение, а сега това е вярно още повече, защото насоката я даде Гонзо. Треньорът на Левски изстреля словосъчетанието „красива игра” след мача с Литекс, а това вече е сериозен повод да вникнем в дълбочина наистина ли сините правят нещо интересно на терена или новината се свежда до това, че трите точки срещу Литекс са много добър психологически допинг.
Разбираме, че победата принципно е оценена по-високо от публиката, ако е постигната с красива игра. Имаше ли обаче такива моменти в събота вечер срещу Ловеч?
Съществуват мачове, за които се казва, че топката просто не иска да влезе във вратата на противника. Има и такива, за които се говори, че „всичко е влезнало”. Такъв бе случая за сините сега, макар че имаше и още една-две ситуации, от които миришеше на гол. Една от тях пропиля Христо Йовов, но него ще го удостоим със специално внимание поради специалния му статут в Левски.
Няма да е пресилено, ако и трите попадения във вратата на Винисиус бъдат вкарани под един знаменател. Головете във вратата на Литекс не бяха изработени до последния елемент – тоест ударите по посока на Винисиус ставаха не когато го изисква логиката и последователността. А първите две попадения бяха и с любезното съдействие на една от ловешките „перли” в лятната селекция на Стойкас Стоилас.
Левски поведе в резултата в може би най-небалансираното първо полувреме на Литекс – от терена за нула време принудително излезнаха цели трима футболисти и въпреки, че това не промени схемата на Любо Пенев, все пак бе използвано от сините максимално добре.
А сега да извадим и някои конкретни притеснителни детайли от тима на Георги Иванов.
Най-напред ще разгледаме проблема с Христо Йовов. Ако думата „проблем” не ви харесва, ние настояваме тя да е част от изречението с Йовов, защото самия Христо си произведе проблем. Предполагаме, че и неговите нерви понякога се опъват, въпреки че видимо той е абсолютен непукист и зевзек. При негов марков пропуск през второто полувреме част от публиката реагира първосигнално като освирка играча. Той от своя страна с жестове и думи, които не се чуваха надалеч даде да се разбере, че е меко казано ядосан от това и не иска да остане безразличен към феновете. Рязкото клатене на главата с издуване на бузите предполага плюнки към централната трибуна, което предизвика още по-гневна реакция на запалянковците.
Стигна се дори до положение, в което при всяко докосване на Бижутера до топката, се чуваха освирквания все едно става дума за друг Христо – Янев. Само Йовов си знае как е издържал на тези дюдюкания, но все пак стисна зъби и до края на мача не продължи неприятната размяна на реплики.
Мачът между Христо Йовов и сектор А не е от вчера и преминава при разменено надмощие. Той не един и два пъти е взимал отношение по проблема. Призовава феновете да подкрепят отбора, иначе по-добре са си стоят по домовете, друг път след добри изяви отчита философски, че сега е лесно да бъде аплодиран. И всъщност казва познатата ни истина, че публиката в България обича отбора си и отделните футболисти кагото има победи. Няма ли успехи, трибуните са празни.
Добре поне, че Георги Иванов не извади Йовов на смяна, като по този начин спести евентуално развитие на проблема.
За Христо май е по-добре да му се развият добре нещата при изборите за кмет на Своге, защото ако смята да си доиграва мача срещу сектор А, е ясно, че ще го изгуби. А като нищо може да запише поражения и на двата фронта и да напусне Левски като неосъществен кмет и като нежелан футболист, което би било изключително неприятен завършек на кариерата му на „Герена”.
Леко ще претупаме и проблема с Тони Калво. Ясно е, че той идва със статута на футболист, какъвто досега в България не е играл. Но също така испанчето не е играл няколко месеца преди Левски. И въпреки това смекчаващо вината му обстоятелство, в него се наблюдава самонадценяване. Калво явно си мисли, че след като овладее топката на фланга и противниковите защитници сами ще се елиминират. Щом Петър Занев, който го е страх и от съседката си, успя няколко пъти да спре юношата на Барселона, за какво говорим. Срещу Литекс Калво оимаше отигравания на топката като юноша на Аксаково, а не на Барса. Което не е кой знае какъв проблем, все пак този играч е опрял до Левски, а ако беше стока, след Арис можеше да премине примерно в Олимпиакос или да се върне в Испания в приличен тим от Примера.
Част от причините за притеснителните изяви на Калво са като и при Сьорд Арс. Двамата досега са били част отбори с изчистен стил на игра, знаели са какво се иска от тях и както от останалите играчи, тоест играли са съвременен футбол от средна за Европа класа. В Левски това нещо го няма. Много от съотборниците на Калво и Арс не са достатъчно грамотни тактически, а и самите тренировки при сините със сигурност се различават много от заниманията в Гърция и Холандия, откъдето идват двамата чужденци, чийто адаптационен период продължава твърде дълго.
В крайна сметка въпреки проблемите отчитаме три много важни точки за сините. Насреща бе може би най-слабата формация на Литекс, излизала на „Герена” и ако Левски наистина вече играеше красиво и подредено, резултата трябваше да е 5:0, а не 3:2 с голове, които бяха плод на индивидуални изяви. Сините продължават да си вървят с неяснотите около стила на игра, както и с позиционирането на някои от играчите. Сержиньо Грийн в събота само с две отигравания показа, че е друго ниво футболист и със сигурност много се ядосва, че около него е пълно със съотборници, които нито имат обучението му, нито мисленето му, нито класата му.
Йовов се хвана на мач с публиката и няма как да го спечели
Публиката на Левски е известна като доста претенциозна. Не чак в такава степен, каквато определя докерите-фенове на Милуол великия Джордж Греъм, но все пак на „Герена” винаги е имало особена нагласа към играта на сините.
Трите точки срещу шампиона на България, който в случая се казва Литекс отново дадоха повод за полемика, която се изрази в това дали изобщо е имало значение по какъв начин са постигнати.
Ясно е, че публиката в някаква степен се влияе и от чуждо мнение, а сега това е вярно още повече, защото насоката я даде Гонзо. Треньорът на Левски изстреля словосъчетанието „красива игра” след мача с Литекс, а това вече е сериозен повод да вникнем в дълбочина наистина ли сините правят нещо интересно на терена или новината се свежда до това, че трите точки срещу Литекс са много добър психологически допинг.
Разбираме, че победата принципно е оценена по-високо от публиката, ако е постигната с красива игра. Имаше ли обаче такива моменти в събота вечер срещу Ловеч?
Съществуват мачове, за които се казва, че топката просто не иска да влезе във вратата на противника. Има и такива, за които се говори, че „всичко е влезнало”. Такъв бе случая за сините сега, макар че имаше и още една-две ситуации, от които миришеше на гол. Една от тях пропиля Христо Йовов, но него ще го удостоим със специално внимание поради специалния му статут в Левски.
Няма да е пресилено, ако и трите попадения във вратата на Винисиус бъдат вкарани под един знаменател. Головете във вратата на Литекс не бяха изработени до последния елемент – тоест ударите по посока на Винисиус ставаха не когато го изисква логиката и последователността. А първите две попадения бяха и с любезното съдействие на една от ловешките „перли” в лятната селекция на Стойкас Стоилас.
Левски поведе в резултата в може би най-небалансираното първо полувреме на Литекс – от терена за нула време принудително излезнаха цели трима футболисти и въпреки, че това не промени схемата на Любо Пенев, все пак бе използвано от сините максимално добре.
А сега да извадим и някои конкретни притеснителни детайли от тима на Георги Иванов.
Най-напред ще разгледаме проблема с Христо Йовов. Ако думата „проблем” не ви харесва, ние настояваме тя да е част от изречението с Йовов, защото самия Христо си произведе проблем. Предполагаме, че и неговите нерви понякога се опъват, въпреки че видимо той е абсолютен непукист и зевзек. При негов марков пропуск през второто полувреме част от публиката реагира първосигнално като освирка играча. Той от своя страна с жестове и думи, които не се чуваха надалеч даде да се разбере, че е меко казано ядосан от това и не иска да остане безразличен към феновете. Рязкото клатене на главата с издуване на бузите предполага плюнки към централната трибуна, което предизвика още по-гневна реакция на запалянковците.
Стигна се дори до положение, в което при всяко докосване на Бижутера до топката, се чуваха освирквания все едно става дума за друг Христо – Янев. Само Йовов си знае как е издържал на тези дюдюкания, но все пак стисна зъби и до края на мача не продължи неприятната размяна на реплики.
Мачът между Христо Йовов и сектор А не е от вчера и преминава при разменено надмощие. Той не един и два пъти е взимал отношение по проблема. Призовава феновете да подкрепят отбора, иначе по-добре са си стоят по домовете, друг път след добри изяви отчита философски, че сега е лесно да бъде аплодиран. И всъщност казва познатата ни истина, че публиката в България обича отбора си и отделните футболисти кагото има победи. Няма ли успехи, трибуните са празни.
Добре поне, че Георги Иванов не извади Йовов на смяна, като по този начин спести евентуално развитие на проблема.
За Христо май е по-добре да му се развият добре нещата при изборите за кмет на Своге, защото ако смята да си доиграва мача срещу сектор А, е ясно, че ще го изгуби. А като нищо може да запише поражения и на двата фронта и да напусне Левски като неосъществен кмет и като нежелан футболист, което би било изключително неприятен завършек на кариерата му на „Герена”.
Леко ще претупаме и проблема с Тони Калво. Ясно е, че той идва със статута на футболист, какъвто досега в България не е играл. Но също така испанчето не е играл няколко месеца преди Левски. И въпреки това смекчаващо вината му обстоятелство, в него се наблюдава самонадценяване. Калво явно си мисли, че след като овладее топката на фланга и противниковите защитници сами ще се елиминират. Щом Петър Занев, който го е страх и от съседката си, успя няколко пъти да спре юношата на Барселона, за какво говорим. Срещу Литекс Калво оимаше отигравания на топката като юноша на Аксаково, а не на Барса. Което не е кой знае какъв проблем, все пак този играч е опрял до Левски, а ако беше стока, след Арис можеше да премине примерно в Олимпиакос или да се върне в Испания в приличен тим от Примера.
Част от причините за притеснителните изяви на Калво са като и при Сьорд Арс. Двамата досега са били част отбори с изчистен стил на игра, знаели са какво се иска от тях и както от останалите играчи, тоест играли са съвременен футбол от средна за Европа класа. В Левски това нещо го няма. Много от съотборниците на Калво и Арс не са достатъчно грамотни тактически, а и самите тренировки при сините със сигурност се различават много от заниманията в Гърция и Холандия, откъдето идват двамата чужденци, чийто адаптационен период продължава твърде дълго.
В крайна сметка въпреки проблемите отчитаме три много важни точки за сините. Насреща бе може би най-слабата формация на Литекс, излизала на „Герена” и ако Левски наистина вече играеше красиво и подредено, резултата трябваше да е 5:0, а не 3:2 с голове, които бяха плод на индивидуални изяви. Сините продължават да си вървят с неяснотите около стила на игра, както и с позиционирането на някои от играчите. Сержиньо Грийн в събота само с две отигравания показа, че е друго ниво футболист и със сигурност много се ядосва, че около него е пълно със съотборници, които нито имат обучението му, нито мисленето му, нито класата му.
Желю СТАНКОВ, в-к "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment