Как да излезем от плена на футболния терор

Случвало ли ви се е скоро да имате път около стадион, на който ще се играе важен мач от българския шампионат? Дори и да ви се иска да го избегнете, вероятно ви се е налагало да минете в региона.



И сигурно следната картина не би ви се сторила непозната: Голямо множество от озверели лица, обидни скандирания и призиви за саморазправа. Огромни полицейски кордони, предпазващи едната агитка от другата.
На стадиона - нищо по-различно. Атмосферата е нажежена, напрежението сякаш може да се реже с нож.
Започва мачът. Единият отбор бележи гол. Феновете на противника полудяват. Започват да трошат седалки, да ги палят, да се бият с полицията, влязла да ги укротява. Нищо, че това е само футболен мач.
На трибуните може да има максимум 10 хил. зрители, но органите на реда са мобилизирани до краен предел.
В миналото са отивали много повече хора и не е имало ексцесии, както е сега. Много от тези хора вече са прогонени от стадиона заради нетолерантността и агресията.
Един от тези хора е и Велислав. Той е един от "прогонените", не може да търпи насилието и всички безумия по стадионите. А само до преди 20-ина години не е пропускал мач на любимия си отбор.
"Фен съм на един от столичните клубове. Като бях малък с баща ми ходехме на мачове и сядахме с приятелите му в агитката на противника. Имаше закачки, шеги, такива неща. Но до ексцесии в никакъв случай не се стигаше. Беше удоволствие да отидеш на мач с детето си.
фут
А сега? Сега просто няма шанс да заведа сина си на мач. В момента стадионът е място за избиване на комплекси, а не за забавление. Не мога да му причиня това", споделя Велислав.
Освен агресията по време на мач, той е прогонен и заради случващото се след завършека му. Докато на стадиона все пак има полицейско присъствие и то донякъде гарантира някаква безопасност, извън него може да се случи всичко.
На последното дерби между Левски и ЦСКА, футболни хулигани потрошиха витрини на магазини и редица коли по булевард "Мадрид", трошаха спирки и т.н. Това наистина би отказало човек от посещението на мач.
При такива обстоятелства е нормално запалянкото да се запита: Само такава ли е картината, съпътстваща футболните мачове? Нима едно спортно противопоставяне може толкова да озлоби хората, че те да станат вълци един за друг?
Слава Богу, не е така и има достатъчно доказателства за това. Да вземем за пример водещите европейски първенства.

Англия доскоро беше известна като страната с най-голям проблем с футболното хулиганство. Днес обаче това е само неприятен спомен от миналото и все по-често могат да се видят доста по-приятни гледки за окото.
На едно от най-старите градски дербита в страната между Евертън и Ливърпул е обичайна картина да се видят фенове на двата отбора седнали един до друг. И когато единият се радва, а другият страда заради даден гол, не се стига до ексцесии.
Не е рядка гледката, когато и в пъбовете около стадиона феновете на двата отбора заедно пият бира и дискутират разгорещено случващото се на терена.
А паркът, делящ двата стадиона, винаги е пълен с хора със сини и червени шалчета, но конфликти между тях няма.

Подобно е и положението в Испания. Макар напоследък дербитата между Барселона и Реал Мадрид да стават все по-ожесточени, рядко можем да видим картини на насилие или ексцесии по стадионите.
Дори напротив. Само преди няколко години видяхме как на "Сантяго Бернабеу" феновете на Реал станаха на крака и започнаха бурно да аплодират звездата на каталунците Роналдиньо, след като току-що беше отбелязал феноменален гол.
А резултатът тъкмо беше станал 3:0 за Барселона. И при това - в Мадрид...

Ами в Германия? Там стадионите са най-посетените в Европа и местните фенове са явният пример как човек може да отиде на мач със семейството си, да се забавлява, без да пречи на останалите да правят същото.
Такива примери има много за цяла Европа. Подобни картини на толерантност между феновете може да се видят навсякъде, най-вече в евротурнирите. Невинаги подкрепата за собствения отбор се изразява в омразата към противника.
Затова сега изниква и друг логичен въпрос. Не може ли и в България да има подобна толерантност по стадионите? Винаги ли ще има разделение между хората на принципа: "Аз съм син, ти си червен, оня е жълто-черен и т.н."?

Има изход, разбира се. Отдавна се призовава за законови промени, но ако промяната не се извърши в съзнанието на хората, тези норми няма да са толкова полезни.
Нима е така трудно да станем малко по-толерантни един към друг? Толкова ли е далечен примерът в развитите страни, който все пак показва, че мисленето може да се промени. Просто трябва малко усилие.
Но явно има надежда. Самият българин показва, че е готов за подобна промяна. Според едно проучване от последните седмици, 54% от българите вярват, че страната ни би се превърнала в по-добро място за живеене, ако хората проявяваха повече доброта един към друг.
Именно от повече доброта по стадионите имаме нужда, стига с това разделение. Според същото това проучване, в момента всеки четвърти българин не проявява достатъчно нежност или доброта, защото не смята, че е подходящото време за това.
Дори според над една трета от младите мъже у нас (тези между 18 и 24 години, които са сред основните посетители на стадиона) смятат, че не е уместно да бъдат нежни или учтиви през повечето време. А според близо една трета от всички мъже това е нормално, но само понякога.

Не е нужно на стадиона да си нежен, учтив или добър, там можеш просто да бъдеш толерантен към останалите. Все пак и те имат същата страст - футболът. Можеш да седнеш с приятелите си от другия отбор, да обсъдите мача на спокойствие, без да се стига до проблеми. Да си размените шалове, фланелки, да седнете заедно в кръчмата или на стадиона.
Както видяхме, това е възможно по света, защо да не е възможно и у нас? Защо трябва българите да са толкова нетолерантни един към друг, нима в това се изразява удоволствието от футбола?

Нека станем малко по-добри един към друг, да се уважаваме повече, за да може отново стадионът да се превърне в място за забавление, а не за страх дали няма да се случи нещо на теб или на детето ти.
Ако тази промяна в мисленето и поведението се случи, нормалните хора ще се завърнат на трибуните. Отново човек ще може да заведе сина си на мач, без да се притеснява от нищо.
Просто трябва смяна на чипа. Дано успеем да го направим.
Всичко за феновете по света намерете ТУК
Иван Опренов, Sportni.bg